Менопаузата е естествен етап в живота на всяка жена, който настъпва, когато менструалният цикъл спре за постоянно. Менопаузата обикновено се диагностицира, когато не е имало менструация в продължение на 12 последователни месеца.
Перименопаузата, или "пременопауза", е преходният период, който предшества менопаузата. Тя може да започне няколко години преди настъпването на самата менопауза и се характеризира с нередовен менструален цикъл, хормонални колебания и първите симптоми на менопауза. През перименопаузата яйчниковата функция започва да намалява, но жената все още може да има менструации и да забременява.
Проучване показва, че жените след менопауза, които са получавали хормонална терапия по време на перименопаузата, остаряват по-бавно от жените, които не са получавали такава.
В проучването са разгледани данните на 117 763 жени в постменопауза, от които 40,3% са използвали хормонална терапия в определен момент от живота си. При тях се наблюдават по-малко признаци на стареене, отколкото при жените, които никога не са се подлагали на терапията.
Най-силен ефект е установен при жените, които са използвали хормонална терапия в продължение на четири до осем години по време на перименопауза. Резултатите са публикувани в сп. JAMA Network Open.
Проучването оценява стареенето в изследваната група с помощта на фенотипно стареене. Фенотипната възраст разглежда по-отблизо различни биологични маркери в тялото, за да измери процеса на стареене.
Учените са разгледали несъответствията между фенотипната и хронологичната възраст на участниците, за да оценят скоростта, с която те остаряват.
Според експертите „стойността на хормоналната терапия за жени в перименопауза е „да подпомогне плавния им преход към менопаузата“. Тя може да им помогне да компенсират смъртността по всички причини и специфичните причини, свързани с фенотипното стареене.
Каква е връзката между здравето на костите и хормоналната терапия?
В рамките на шест месеца след като яйчниците не произвеждат естроген, жената започва да губи калций от костите си с по-бързи темпове, отколкото да си го набавя. Това в крайна сметка води до остеопения и остеопороза.
Установено е, че през седемдесетте и осемдесетте години на една жена може да се появят фрактури на тазобедрената става, компресия на гръбначния стълб, гърбица или фрактури на ребрата. Ако една 80-годишна жена си счупи тазобедрена става, възстановяването след операцията и последствията от нея могат да бъдат фатални.
В случая експертите са единодушни, че физическата активност е по-малко потенциално опасен начин за насърчаване на здравето на костите, сърцето и когнитивните функции, отколкото всякакви медикаменти.
Авторите на изследването смятат, че здравето на костите при жените в менопауза може да бъде подпомогнато от хормонозаместителна терапия. Това е специфичен вид хормонална терапия, която се използва за заместване на хормоните, които тялото спира да произвежда по естествен начин. Чрез хормонозаместителна терапия калцият продължава да навлиза в костите с достатъчна скорост, така че да не се стигне до изтъняване на костите, което води до остеопороза.
/www.puls.bg
