Приветствам предложението на Dimitar Berbatov относно използването на училищните салони извън учебно време. Подкрепям го, но е редно да внесем три уточнения:
1. Това се прави от доста време на много места в страната. И всъщност проблем не е достъпът до базите, а че те се ползват основно за платени занимални с елементи на спорт, а не за тренировки.
2. Има напрежение и в отношенията между училищни директори и спортните клубове. Когато търсенето на една публично благо е много по-голямо от предлагането се появяват рискове. По-малкият е, че директорите получават властта да определят кои спортове да се развиват, което не е най-доброто възможно решение.
3. В училище и особено при децата от 1 до 4 клас трябва да влязат реални спортни клубове, с лицензирани треньори с педагогическа подготовка и да обучават децата в различни спортове. В рамките на това обучение учениците да се запознаят с различните игри. И да, за това на клубовете трябва да плаща държавата, а не родителите.
Има решение, което Бербатов и хората в правителството могат да развият в честна и стратегически обоснована регулация.
В партньорство с ММС, МОН и НСОРБ да се изготви приложим правилник за ползване на физкултурните салони. Кои спортове, при какви условия и с каква национална задача ще ги ползват? Колкото по-добре се регулира, толкова по-малко са рисковете в изпълнението.
Неприятната истина е, че клубовете по всякакъв начин търсят партньорства с училищата, но не толкова заради базата, колкото за лесен достъп до децата и бързи пари през нискокачествена спортна анимация.
Според мен основната задача е да подкрепим началните учители и да създадем спортна култура, състезателен манталитет и здравословни навици у децата. Когато един ресурс е ограничен, ключовата дума е ефективност.
