Днес - 17 януари, Православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, роден около 250 година в Египет. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава.
Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Почитаме Антононден като ден за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. На този ден те не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Причината се крие в това, че всички народни поверия, свързани с Антоновден, имат една цел: да се предпази семейството от болести. Затова се раздават медени питки – да се умилостиви чумата – събирателен образ на епидемиите. А както знаем, тя обичала сладичко. Мъжете не трябва да впрягат добитъка. Днес се мързелува за здраве.
Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще пращите от здраве. Само две църкви в Европа са наречени на Св. Антоний, една от тях е мелнишката „Свети Антоний Велики“, построена през 1765 г. „Църквата на чудесата“ в Мелник. Наричат я така, защото помага на изгубилите надежда за изцеление.
В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като Лелинден.
В народните представи болестите са възрастни жени, които обикалят света и пакостят на хората. Според вярванията, не бива да се споменават истинските им имена, за да не ги вика човек. Затова народът ни ги нарича „лелички“, „сладки и медени“, „благички“.
Смята се, че Антон и Атанас били ковачи, които дори изобретили ковашките клещи. Затова те се считат и за покровители на ковачи, ножари и железари и имените им дни се честват един след друг. А на 17 и 18 януари празнуват всички, които се занимават с железарство.
Произходът на името Антон идва от гръцката дума (анто), което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава (влизащ в бой).
Днес празнуват мъже с името Антон, Антонио, Антоан, Андон, Андуин, Дончо, Донислав, Тончо, Тонислав, Тонко.
И жени, които носят имената Антония, Антоанела, Антоана, Антоанета, Антонина, Андония, Донка, Доника, Донна, Дона, Донателла, Тоника, Тонка, Тоня, Тони.
СИТ
