Днес е Архангелова или Мъжка задушница. Тя няма точна дата, а точен ден – винаги е в съботата преди деня на архангел Михаил (8 ноември). Затова я наричат Арахангелска (съответно „Рангелова задушница”, „Хрангеловото одуше” и т.н. – според региона). Тя е „Велика”, защото е сред трите главни – останалите са Голямата задушница в съботния ден срещу неделята на Месни заговезни (което е седмица преди началото на Великия пост) и Черешовата задушница в съботата преди Петдесятница.
В миналото този ден е бил посветен на почитта към загиналите в битки мъже. Освен традиционното почитане на починалите близки и роднини, на този ден се отдава почит и на ангелите, защото според християнството те играят важна роля в живота ни. Седем на брой, всеки човек има свой ангел, начело с Архангел Михаил, който се смята за техен водач. Михаил пази душите и ги защитава от злото. Затова на този ден се оказва почит на него и на останалите ангели, които са подпомогнали душите на нашите близки да извървят своя път.
На този ден посещаваме църквата или гробовете на нашите починали близки. По стара традиция най-възрастната жена в семейството прелива червено вино над съответното място на гроба, където трябва да е главата на покойника. Освен традиционното раздаване на варено жито и обреден хляб, на някои места в България се раздава сол и брашно между близките/съседите. Причината за това е, че чрез тях се пречиства мъртвия от натрупаните му грехове.
В православния храм тази съботна служба е заупокойна и е призвана да утешава близките на покойниците като им напомня как божиите ангели се грижат за мъртвите.
Палим свещ в знак на вярата, че пламъкът напомня за безсмъртието на душата. Прикаждането на гроба с тамян символизира чистата молитва, с цветята по паметника обкичваме добродетелите на починалия.
По несъмнено много стар завет на масата обикновено се оставя празно място – за покойниците, които биха дошли да се нахранят с нас. Понеже тази Голяма задушница е последната за годината, някъде на трапезата поставят седем различни ястия (според любимите на починалия) за да се „получи“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
В този ден не се пере, не се шие и не се върши домакинска работа, за да не се смущават душите на покойните.
Ако по време на помена около Вас се появи пеперуда или мушичка, вярва се, че това е душата на покойния, дошла да посети живите.
СИТ
