През м. юли 2025 г. се навършват 60 години от влизането на Локомотив (Мездра) за пръв път в „Б” Републиканска футболна група („Б“ РФГ). Това става през лятото на 1965 г., когато в квалификационни срещи на разменено гостуване локомотивци побеждават Партизанин (Червен бряг) с 2:0 у дома и с 0:1 като гости и с общ резултат 3:0 печелят промоция за Северната „Б” РФГ.
Преди този исторически успех мездренският клуб има три неуспешни баража за влизане във второто ниво на българския футбол:
Първият е през м. ноември 1954 г., когато Локомотив (Мездра), първенец на Оряховската окръжна футболна група (ОФГ), е елиминиран в плейофите от първенеца на Видинската ОФГ Локомотив (Лом) след три драматични мача на неутрален терен във Враца - 0:0, 1:1 и 0:1. (1)
Вторият е през м. декември 1957 г., когато първенецът на Врачанската ОФГ Динко Петров (Мездра) се изправя срещу първенеца на Плевенската ОФГ Скобелев (Плевен) и след като завършва 1:1 на собствен терен и губи като гост с 1:2 отново пропуска възможността да играе във втория футболен ешелон. (2)
Третият е през м. юни 1963 г., когато Динко Петров (Мездра) оглавява крайното класиране в Зона „Огоста“ и участва в квалификационен турнир в Троян за влизане в Северната „Б” РФГ, в който завършва 0:0 с първенеца на Зона „Янтра“ Левски (Лясковец) и 1:1 с първенеца на Зона „Мизия“ Вапцаров (Плевен) и пак не успява да се изкачи едно стъпало по-нагоре във футболната ни йерархия. (3)
Така се стига до сезон 1964/1965, когато Локомотив (Мездра) заема първо място в Зона „Огоста” с 35 точки и голова разлика 44:20 - актив, натрупан след 14 победи, 7 равенства и 5 загуби (4), и добива правото да играе квалификация на разменено гостуване за влизане в Северната „Б” РФГ с първенеца на Зона „Мизия“ Партизанин (Червен бряг).
В първата квалификационна среща, която се играе на 3 юли 1965 г. на градския стадион в Мездра, локомотивци побеждават с 2:0 след попадения на Крум Митев и Костадин Шанин.
Ето как е отразен този мач в регионалната преса:
"В първата квалификационна среща за влизане в „Б” РФГ футболистите на Локомотив (Мездра) победиха Партизанин (Червен бряг) с 2:0 - отбелязва окръжният вестник „Отечествен зов“ в дописката „Ще стигне ли авансът от два гола?“. (5) Те бяха явно по-добрите на терена в техническо и тактическо отношение. Някои от създадените чисти голови положения обаче бяха проиграни безотговорно. В подкрепа на тази констатация може да се изтъкне и играта на отбора през първото полувреме - игра, лишена от каквато и да е мобилизация. С изключение на Николчов (2), нито един от бранителите не се включи в нападателните акции на отбора. Тази статичност на няколко пъти можеше да поднесе твърде горчив хап.
Играчите на Червен бряг бяха упорити, успяваха в борбата за първа топка и първите 45 минути изтекоха без гол в двете врати. Едва след почивката стана традиционното „разиграване“ на локомотивци, които чрез Митев (9) и Шанин (11) завоюваха победата с 2:0.
Място за успокоение няма. Мачът в Червен бряг ще бъде изключително напрегнат. Нека в тази среща локомотивци се „разиграят“ още от първата минута - само така ще бъде достатъчен и сегашният аванс от два гола."
В реванша, състоял се на 10 юли 1965 г., Локомотив (Мездра) отново побеждава - този път с 0:1, след гол от дузпа на Стоян Добрев и за пръв път в историята на клуба печели промоция за втория футболен ешелон.
"Последният съдийски сигнал е даден - свидетелства за паметното събитие журналистът Веселин Искърски в дописката „Честито повишение, локомотивци!“ във в. Отечествен зов“. (6) Но вместо да се отравят към изхода, стотици мездренци (дошли със специален влак) изпълниха стадиона в Червен бряг. Те ликуваха, поздравяваха се с най-голямата победа досега на своя отбор, който току-що бе завоювал по един безспорен начин правото на участие в Северната „Б“ РФГ.
А началото на втората квалификационна среща между зоновите първенци не предвещаваше такъв завършек. Трибуната на стадиона и целият град бяха потънали в специално подредена украса, възхваляваща „влизането” на червенобрежкия отбор в „Б“ РФГ!? На терена пък домакините не пестяха нито силите си, нито грубостите. Това смути локомотивци и те заиграха сковано. Дори такъв сигурен играч като Апостолов (6) направи много пропуски, но те не бяха и не можеха да се окажат фатални, защото тактическата постройка създаваше необходимата сигурност. Пакетната отбрана на „железничарите“ обаче, начело с треньора Горанов (3), парираше острите нападения и даваше възможност за взаимопомощ между играчите. Същевременно при контраатаки пакетът се изнасяше бързо напред.
В средата на първото полувреме Николчов (2) спря топката с ръка в пеналта и съдийската свирка маркира дузпа, но лекият удар бе спасен от вратаря Мурин (1). Това импулсира локомотивци, които веднага организираха бърза атака. Получи се разбъркване в наказателното поле на домакините, един от бранителите хвана насочената в опразнената врата топка - безспорна дузпа, която бе реализирана от Добрев - 1:0 за Локомотив.
След почивката, имайки вече три гола аванс (резултатът от първата среща бе 2:0), футболистите от Мездра заиграха още по-амбициозно и сигурно. Двуетапният турнир завърши. Две победи с общ резултат 3:0 - това е крайната равносметка. Честито повишение в по-горна група, локомотивци!"
"Със завършването на мача в Червен бряг нашата публика влезе на терена, спомня си дългогодишният капитан на „железничарите“ Стоян Добрев-Содата. (7) Всички играчи бяхме вдигнати на ръце и подхвърляни във въздуха. Скандираше се: „Локо (Мездра), Локо (Мездра). Локо (Мездра) в „Б” група!” На мездренската гара отново ни носиха на ръце - чак до ресторант „Деветката” в центъра на града, където бе организиран голям банкет."
"Музика, поздравителни речи, фойерверки, танци до зори - обобщава картината на всеобщата еуфория играещият треньор на мездренските „железничари“ по онова време Семко Горанов (1936-2011). (Сбъдна се най-съкровената мечта на няколко поколения състезатели, спортни деятели и запалянковци: влизането на Локомотив (Мездра) в „Б“ РФГ!"
"В тактическо отношение локомотивци действуваха по системата 4-2-4, като не я копираха сляпо, а я прилагаха в зависимост от създадената обстановка - анализира в. „Искърска комуна”. (9) Хубавите победи дойдоха не от отделни добри прояви на играчите, а в резултат на сплотения колектив и преди всичко на неговия основен състав.
Тези, които изнесоха на плещите си в най-голяма степен тежкия товар от зоната до „Б“ група, бяха Кръстьо Мурин, Симеон Николчов (капитан), Цветан Бончев, Семко Горанов, Милчо Петров, Кирил Наумов, Апостол Данков, Костадин Шанин, Стоян Добрев, Христо Димитров-Мики и Митко Соколов. За крайната победа допринесоха и останалите играчи: Крум Митев, Иван Върбанов, Коцо Петков, Иван Трайков и Цветан Иванов-Пощата."
По това време председател на ДФС Локомотив (Мездра) е Христо Кръстев (Ицо Ботора), а ръководител на футболната секция към спортното дружество - Кирил Павлов. Неоценима финансова помощ на отбора оказва директорът на бирена фабрика „Леденика“ Горан Трифонов. (10)
За съжаление, с изключение на доайена на мездренския футбол в момента Иван Трайков (роден на 19 септември 1943 г.) - дългогодишен състезател, треньор и спортен ръководител, тези личности вече не са между живите… Бог да ги прости!
Но техните имена завинаги ще останат изписани със „златни букви” в историята на мездренския футбол. Защото преди шест десетилетия те постигнаха най-големия успех, дотогава, в историята на Локомотив (Мездра). И се превърнаха в легенди.
Успех, който е съизмерим единствено с влизането на ПФК Локомотив (Мездра) за пръв път в най-горното ниво на българския футбол през пролетта на 2008 г. и участието на мездренския клуб два сезона (2008/2009 - 8-мо място и 2009-2010 - 14-то място) в „А“ футболна група.
