На този ден се поставя начало на Христовата църква
Отбелязваме големия християнски празник Петдесетница. Той се пада на 50-тия ден след Възкресение Христово. В този ден е станало забележително събитие – слизането на Светия Дух при апостолите и се поставя начало на Христовата църква.
Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Новозаветната Петдесетница е ден, когато на повярвалите в Христос бил дарен Светият Дух, който слязъл над апостолите във вид на огнени езици.
Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите, и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.
Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра. Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед.
Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден мнозина приели вярата в Христа, като се кръстили и се присъединили към първата християнска общност.
След този ден апостолите постановили християните да възпоменават слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква, в която во веки обитава Божествената благодат на Светия Дух.
Какви са ритуалите и традициите?
Литургията на този ден е с особено тържествен характер. Тя се слива с вечернята, а в края ѝ свещеникът разпръсква над вярващите осветена орехова шума – символ на слизането на Светия Дух. Листата се отнасят вкъщи и се пазят върху иконата или кандилото до следващата Петдесетница.
В българската народна традиция ореховите листа са с особено значение. В различни краища на страната – жените разстилат свежи орехови листа по пода на църквата, коленичат върху тях и затварят очи, вярвайки, че така могат да „чуят “ или „видят “ своите починали близки. След службата листата се занасят на гробищата, където се разстилат върху гробовете.
В някои краища се използва и липова шума. Тя намира място в дома и стопанството – за предпазване от молци между тъкани и дрехи, срещу вредители в хамбарите, за здраве на животните и хората. При болест тя се пали и с дима се „прекадява “ болният.
На Петдесетница хората сядали на обща празнична трапеза. На масата се слагало задължително нова покривка като символ на новото начало и берекета. Домакинята приготвяла ястия от млечни продукти, месо, компоти, плодове.
На този ден се смятало за грях, ако:
Работите
Копаете в градината или на нивата
Строите или правите ремонт
Влизате в конфликт
Гадаете или правите магии
Пиете алкохол или ядете прекалено много
Ядете сладкиши
Организирате шумни празненства
След Петдесетница– в понеделник, е денят на Светия Дух.
//btvnovinite.bg
