Гуна Иванова е сред най-популярните и обичани народни изпълнителки. Родена е в петричкото село Богородица и пее от дете. Първата й официална изява е на фестивала в село Кърналово. Гастролирала е в Русия, Сирия, Тунис, Монако, Франция, Швейцария, Германия, бивша Югославия, Англия, Канада, Южна Африка, Австралия и Китай. По пътя на народната песен тръгват и двете й внучки Ива и Велислава Костадинови.
Срещаме се преди най-големия празник за християните – Възкресение Христово. Обичате ли празниците и как празнувате?
Празниците винаги са били специални за мен. Обикновено се събираме цялото семейство, отиваме на църква, а след това празнуваме с песни, закачки и много веселие. Най-хубавото е, че се събираме и разговаряме – така, от сърце. Вели, моята внучка, ни забавлява с танци, песни и актьорска игра. Празниците са време за обединение, за споделяне и любов.
Вярващ човек ли сте?
Да, вярваща съм. Цялото ни семейство е такова. От малки сме възпитавали децата си във вяра – в Бога, в доброто, в добродетелите и морала. Така сме възпитани и ние, така продължаваме и сега.
Вярата помага ли Ви в трудни моменти?
О, да. Вярата е опората за всеки жив човек, тя помага. Не е напразно, че когато човек е в беда, приятелите и близките се молим за него. Ние му казваме: „Вярвай! Бог е милостив, доброто ще се случи!“ За мен вярата е двигател, особено в най-тежките моменти.
Не Ви ли се струва, че напоследък имаме повече лоши преживявания, че загубихме сякаш надежда? Има ли начин, според Вас, отново да вдигнем глави и да повярваме?
Само този, който не е стигал дъното, не е изплувал. И точно сега наблюдавам, че българите се връщат към вярата. Аз съм преминала през всичко – и през ада, който е тук, на земята. Но именно вярата и смирението ме изправиха. Затова вярвам, че и за България ще дойдат светли дни. Но за да се случи това, всеки трябва да започне от себе си – да се промени отвътре, да стане по-добър, по-смирен, по-състрадателен. Защото никой не е застрахован от нищо.
Мислите ли, че народната песен, нашият фолклор, имат силата да върнат вярата, да ни излекуват?
Разбира се. Песента носи образа на Бога във всеки от нас. Важно е каква енергия влагаш в това, което изпълняваш. Моя близка, психолог, ми разказа за жена с тежка диагноза, която казала: „Ако искате да ме върнете към живота – пуснете ми песен на Гуна Иванова.“ След като разбрах за нея, дадох мои дискове, за да ѝ ги предаде. След шест месеца получих чудесна новина – жената се е възстановила. Дали е от песента, от енергията, която съм вложила, или от нещо друго – не знам. Но фактът е, че тя е добре. Това е силата на фолклорната музика, идваща от сърце и душа.
Вие сте на една сцена с внучките си. Строга ли сте към тях? На какво ги учите?
Не съм строга – приятелки сме. Уча ги на морал, вяра и добродетели. Това се отразява и в песните им – различни са от връстниците си. Не пестя нищо за тях – време, внимание, обич. От малки са покрай мен и съм им предала всичко, което мога и знам. Сега вече не се налагам – само когато поискат съвет. Те са зрели и знаят какво искат и правят. На последния ни концерт в НДК ги оставих сами да водят – справиха се блестящо! Много съм им благодарна и горда с тях.
Интересна е историята на песента „Зайди, зайди“. Благодарение на Вашата версия много хора разбраха, че тя е посветена на Левски и е написана от Любен Каравелов. Задавали ли сте си въпроса защо тази история е малко известна?
Честно казано – не знам. Под песента има всякакви коментари. Много „специалисти“ се изказаха, че това била народна песен, че я е изпълнявал този или онзи… А всъщност версията, която пея, е с различна мелодия. Вярвам, че и самата мелодия е сътворена с конкретен замисъл. Има и хорове, които я изпълняват по друг начин, с друга аранжировка – и точно тази втора мелодия сочи към авторството на Каравелов.
Защо е малко известна тази история? Може би точно заради подобни коментари – като на една дама, която под песента беше написала, че е народна. Може би защото с едната мелодия е по-известна и хората смятат, че е без известен автор и е народна. Но версията, която аз изпълнявам, е различна. Това е една от най-експонираните песни. Няма изпълнител, който да не иска да я изпее.
Какво Ви предстои в близките месеци? Какво да очакваме от Вас?
На 7 май заминавам за Палма де Майорка – концертът ще бъде на 10 май, посветен на българската общност там, под надслов „С любов за България“. Ще участват всички танцови състави от острова, а аз ще бъда специалният гост. От това гостуване изненадващо се появиха още покани за участия из Европа, но ще разкажа повече за тях след лятото – кога ще бъдат и къде.
На 6 юни заминавам за Франция – Лион, където на 7 и 8 юни ще се проведе голямото събитие „На мегдана“. То празнува своята 10-годишнина тази година, а домакини са танцов състав „От извора“. Независимо къде се провежда, това събитие събира българските танцови състави от цяла Европа – над 5000 души. На такива хора аз правя поклон – това са истинските пазители на българщината. Танцьорите са тези, които най-ревностно съхраняват нашите традиции.
Всеки, който има желание и възможност, нека дойде да види как българският дух се шири и извън границите ни. В Лион ще пея с оркестър, съставен изцяло от френски музиканти, които с огромна любов изпълняват българска народна музика. Това е истинско признание и голямо вълнение!
С обич пожелавам на всички благословени Великденски празници и светли, спокойни делници! Нека има мир, вяра и любов в сърцата ни!
