8 март се свързва с основаването на първото женско дружество в България. Това е станало в Лом преди Освобождението - през 1857 г., годината, в която в САЩ е първата масова демонстрация на жените срещу лошите условия на труд.
Лом в средата на 19 век е важен просветен център. В града се открива първото българско читалище, където през 1856 г. видният възрожденец Кръстьо Пишурка поставя и първата театрална постановка „Многострадална Геновева“. С неговото име и инициативност се свързва и създаването на първото женско дружество в България.
Негови основателки са Ангелина Кръстьо Пишуркова (съпруга на Кръстьо Пишурка), Стефания Коста Стаменова (негова сестра), Катерина Попенкова и Параскева Т. Атешкаикли. За председателка е избрана младата Елена Ценко Тодорова (Циганелска), родом от Свищов. Дружеството е наречено от учредителите „Добродетелно женско дружество“.
В България, женското дружеството в Лом първоначално е тясно свързано с дейността на ръководената от Кръстьо Пишурка театрална трупа. Постепенно е формулирана неговата най-важна цел - образованието и духовното израстване на младите момичета.
Дружеството развива особено активна дейност покрай откриването на първото девическо училище в града през 1860 година. По инициатива на учителката Магдалена Павлова дружеството започва усилена дейност за популяризиране на идеята всички местни момичета да бъдат ограмотени. След откриването на общинското девическо училище ломското женско дружество го обзавежда с чинове, учебни помагала и други мебели, а след построяването на новата сграда през 1865 година, поема изцяло управлението и контрола на училището, привлича добри учителки, набира пари и оказва материална помощ на бедни ученички. След един известен застой в дейността, през 1868 учителят Никола Първанов възстановява дружеството под името “Помощник на българската просвета“, а от 1872 г. дружеството е известно под името „Правда“.
Известността на ломското женско дружество през годините надхвърля пределите на империята. През 1862 година то получава дарение от княгиня Елисавета Александрова Голицина, а през 1869 година за него се пише в българския печат. Същата година Петко Рачов Славейков публикува уводна статия “Женските дружества у нас”, в която дава висока оценка на дружеството в Лом.
Нов подем то изживява през 1874 година, когато в Лом пристигат учителите Никола Попов и Димитър Маринов, които, по примера на покойния вече Никола Първанов, са горещи привърженици на идеята за активно участие на българските жени в обществения живот.
По време на Априлското въстание женското дружество в Лом преустановява дейността си и я възобновява след Освобождението.
През следващите десетилетия още много други ломчанки развиват активна обществена и просветна дейност. Една от най-известните е писателката Яна Язова
На своята национална конференция през юли 1901 година регионалните женски клубове се обединяват в национална организация - Български женски съюз. Първи председател на БЖС е Екатерина Каравелова - съпруга на Петко Каравелов. Целите, които си поставя съюзът, са „умствено и нравствено повдигане на жената и подобряване на нейното положение във всяко отношение“.
Първата жена лекар в България - д-р Тота Венкова - се дипломира през 1886 г. Тя не само работи в епоха, когато е немислимо жена да го прави, но и проправя път на всички жени след нея, които мечтаят за образование, професия, място и признание в обществото.
Райна Касабова пък влиза в историята и статистиката като първата жена в света, изпълнила мисия от борда на боен самолет. Тя е само на 15 години, когато на 30 декември 1912 г. по време на Балканската война лети като пилот наблюдател над Одрин и хвърля позиви за прекратяване на военните действия.
СИТ
