По повод празника Бабинден, в който почитаме чудото на живота и отдадеността на медицинските специалисти, имаме удоволствието да Ви запознаем с д-р Изабела Торньова – акушер-гинеколог от Враца, която днес живее и работи в София. В този специален ден тя споделя с нас своя път в медицината, предизвикателствата на професията и важността на традициите, които съхраняват духа на Бабинден.
Д-р Торньова, бихте ли ни разказали как започна вашето пътуване в медицината?
Още от дете мечтаех да бъда лекар. Тази професия е не просто работа, а призвание, което съчетава знание, емпатия и възможността да оставиш траен отпечатък в живота на пациентите си. Знаех, че искам да помагам на хората, но с времето осъзнах, че грижата за жените е моята истинска страст. До достигане на заветната цел преминах през дълъг, осеян с трудности път. Кандидатствах шест години, преди да бъда приета обща медицина, като междувременно завърших за акушерка и учих фармация една година. След всички тези усилия реших, че е време да се насоча към акушер-гинекологията. Работих и като лекар, и като акушер-гинеколог, но второто надделя, защото ми носи невероятно удовлетворение.
Какво Ви привлече точно към тази специалност?
Жените са изключително специални създания – силни, но и уязвими. Харесва ми да бъда до тях в най интимните и важни моменти от живота им. Вълнението около бременността, първите ритничета на бебето, моментът на раждане – това са несравними емоции, които ме вдъхновяват всеки ден. Освен това ми допада и разнообразието в специалността – от рутинни прегледи и консултации до сложни операции и спешни случаи. Тази професия съчетава наука и емоция по уникален начин.
Вие имате две прекрасни малки дъщерички. Гордеят ли се с професията Ви ?
По-малката все още не може да разбере напълно професията ми, но по-голямата вече проявява интерес и определено се гордее с мен. Тя често ме разпитва за различни случаи, които съм имала, и дори изяви желание да стане лекар. Въпреки че се стресна от количеството учебници, които трябва да се научат, обмисля педиатрията като възможен път.
Как се съчетава тази натоварена професия с личния Ви живот?
Изключително трудно. Това са моментите, в които дъщерите ми определено не харесват професията ми. Благодарна съм на татко им, който успява да ги гледа когато съм дежурна, или имам спешни случаи. Дъщеричките ми споделят, че им липсвам, но също така разбират, че това, което правя, е важно.
Какво бихте посъветвали младите хора, които обмислят кариера в
медицината?
Медицината изисква много отдаденост и любов към хората. Ако това е вашата мечта, не се плашете от трудностите – те си заслужават. Удовлетворението от това да помогнеш на някого е несравнимо.
Кои са най-предизвикателните моменти в работата Ви?
Един от най-трудните аспекти е справянето с критични ситуации, като усложнения по време на бременност или раждане. Това са моменти, в които трябва да останеш спокоен, да взимаш бързи решения и да даваш най-доброто от себе си, за да защитиш живота на две същества – майката и бебето.
Имате ли случай, който никога няма да забравите?
Никога няма да забравя първото раждане, което водих като млад лекар. Беше изключително емоционално – треперех от вълнение и отговорност. Виждайки първия плач на бебето, осъзнах, че това е моето призвание.
Какво за Вас символизира празникът Бабинден?
Бабинден е един от най-емблематичните празници за мен като акушер-гинеколог. Това е ден, в който се почита не само работата на акушерките, но и чудото на живота – раждането. За мен този празник символизира отдадеността, любовта и грижата, с които ние, в нашата професия, помагаме на жените да посрещнат на бял свят нов живот.
Това е и ден, в който се замислям за традициите и връзката между поколенията. Вярвам, че Бабинден ни напомня за силата и значението на жените – както тези, които даряват живот, така и тези, които ги подкрепят. Всяка година приемам празника като възможност да изразя благодарност към всички майки, които са ми се доверили, и към колегите, с които споделям този невероятен път.
Освен това, обичам празничната атмосфера и обредите, свързани с Бабинден. Те са символ на уважение към професията, но и към човешката връзка между лекар, пациент и новия живот, който идва.
Според Вас, пазят ли се традициите, свързани с този празник, днес?
Мисля, че традициите се запазват, макар и в по-модерна форма. Все още се отдава голямо уважение на професията ни и на значението ѝ, а младите поколения проявяват интерес към празника, което
е чудесно.
Какво Ви липсва най-много от родния Ви град Враца?
Д-р Торньова: Обожавам разходките около Хижата, реката и Балкана. Наслаждавам се на спокойствието, което те предлагат. Враца винаги ще остане специално място за мен – освен че е моят роден град, там премина детството ми, което беше прекрасно. До ден днешен там живеят и най-важните хора в живота ми – моите родители! Именно баща ми ме подтикна към това да стана лекар.
