Запознатите с потайностите на бизнеса и властта твърдят, че когато човек подписва документи най-внимателно трябва да чете написаното с дребен шрифт. Тази препоръка понякога изглежда важи и за художествените писания. Така поне стоят нещата с книгата „Смок“ на Ели Лозанова/Издателство „Сиела“, 2024 г./. Ако си мислите, че обемистото томче /615 стр./ е изследване по херпетология /науката за земноводните и влечугите/ много бъркате. И със сигурност не сте прочели написаното с доста по-ситни букви подзаглавие „Село по време на любов“. Романът „Смок“ е разказ за лутанията, за тъгите и радостите на една млада фотографка, която търси себе си, любовта и мястото си в объркания ни свят – от големия град до едно забутано накрай цивилизацията село. Това са все делнични, познати на всеки неща, но и животът, и литературата, както и да ги въртиш и гледаш следват кажи-речи едни и същи пътища и няма как да откриеш Америка пет века след Колумб.
Е, Ели Лозанова не открива Америка, но в романа си разкрива и описва колоритния, суров, но и непредаващ се пред несгодите – лични, държавни и световни, български Северозапад.
Героинята й Изабел – объркана и подгонена от разочарования млада жена, намира уж временен пристан от неволите си в полупревзетото от пустошта Наше село, но най-неочаквано започва да пуска корени сред цветята и буедаците на непознатия й дотогава свят. И докато се учи да живее с простите, но насъщни неща – да отглежда и създава с ръцете си хляба и дома си, тя споява и парче по парче разнебитения си от детски години живот. А спойката между миналото и настоящето й, между мечтите и надеждите й, е възможно най-силната – любовта.
Романът „Смок“ е най-вече книга за любовта – за любовта, която ни примамва и приласкава, обгръща и изоставя, измъчва и съсипва, но и ни спасява и дава смисъл на всичко, което правим. В никакъв случай обаче разказът не звучи розоворомантично като в сага на Розамунде Пилхер. Защото по завоите на любовния сюжет се редят и пейзажите на родната бедност и яки гуляи, които сродяват нашенски пияници и френски аристократи, проплаква демографската мъка на обезлюдените ни селца, завърта се и криминална интрига с иманярска банда, която достига до драматични и ключови за сюжета размери…
И всичко това е разказано сладкодумно, увлекателно, с ежедневен глас и леко присмехулен поглед сякаш слушаш човек, до който случайно си седнал, но го чувстваш като стар познат и му вярваш на всяка дума. Започнал с мъката и беса от една раздяла, преминал сред безброй превратности от пламването, избухването и опазването на една любов, романът завършва с надеждата за раждане на нов живот сред трънливите джунгли на Северозапада.
Като истински северозападен човек, който не се чувства комфортно, ако не върши няколко неща едновременно, в книгата си Ели Лозанова вплита материал и за поне още две книги. Освен като роман за спасителна любов „Смок“ може да бъде ползван и като сборник с описания на фолклорни традиции и съпровождащите ги кулинарни вълшебства. Докато следите перипетиите на фотографката Бела може, да се научите да варите рибена чорба, да правите сирене, да боядисвате перашки, да печете гергьовско ягнье с дробинье и други примамливи дори за заклети аскети дейности. А заедно с това ще навлезете и в здрачните, лютиви като пушек от прътена чушка дебри на северозападния говор.
И накрая – да не забравим Смока! Той не е фантом, макар и да изглежда като митичен змей – дълъг над 5 м и снежнобял от старост. Смокът – пазител на старата къща, в която Бела свива гнездо, се вие от първата до последната страница и първо стряска пришълци и читатели, а после се превръща в ням зрител и съучастник в премълчани страдания и сбъднати мечти и сънища. Пред стъкления му поглед, събрал мъдрост и познание от вековете, минават всички събития и така животът и любовта в Наше село се превръщат в малка, но здрава брънка от овъртялата хора и природа спирала на времето.
Любомир Йорданов
