Ивановден се смята за най-лиричният празник в църковния календар. На този ден се извършвали ритуали, които показвали близостта между членовете на фамилиите, именниците и децата. Главният обред е къпането. От рано сутринта пълнели каци със студена вода, в които топвали децата за здраве. Именници и ергени поливали със студена вода от котли. Това се правело за здраве, но и подсещало ергените, че трябва да се задомят. Ако някой не искал да го поливат или се страхувал от ледената вода, давал пари и така се откупувал.
В обредното здравеносно къпане се включват и жените – невести и наскоро сгодили се. Оттам и името на празника в някои селища – „Женски водици“. Някога ходели къпачи, които къпели (доброволно или насилствено) не само всички Ивановци, но и по-заможните представители на общността. През османското владичество къпачите безнаказано можели да къпят дори бейовете и пашите.
Само в Кула този оригинален обичай е запазен до днес. Всяка година се събира група от мъже - къпачи. Те тръгват отрано по улиците и обливат със студена води срещаните минувачи. През нощта обикалят домовете на младоженците и също ги обливат за здраве. Стопаните ги даряват с месо, сланина, вино. Ритуалът завършва вечер в читалището, където къпачите се събират за гощавка с дарените им мезата и напитки. Този обичай Кула показва на фестивали и фолклорни събори. На живо се изпълнява на 20 януари, когато е Ивановден по стария стил.
Ивановденската трапеза си има своите задължителни ястия – свински ребра със зеле, кървавица, баница, фасул, ошав.
Друго популярно поверие гласи, че на Ивановден се избира „мъжка кума“ – човек, който ще води хората на хорото и ще е символ на силата и мъжкото достойнство. В някои райони на България този обичай се е съхранил като част от празничната програма, свързана с Ивановден.
На Ивановден традиционно се играят буйни хора, често край реките или други водоеми. Хората се събират на открито, за да отпразнуват празника с музика, танци и песни. Смята се, че това е начин да се прогонят злите духове и да се съхрани плодородието през годината.
Ивановден е време за обновление, нови надежди и благословия за предстоящата година. Чрез своите обичаи и традиции този празник свързва религиозната вяра с народното творчество, като оставя траен отпечатък в културната идентичност на българите.
Ивановден не е просто ден за празнуване на именници. Това е празник, който ни напомня за силата на пречистващата вода, силата на добротата и сплотеността на хората. Той носи радост и настроение в зимните дни и продължава да бъде важен символ на българските традиции.
СИТ
