Многообразието от обичаи в деня на Рождество Христово, които са се спазвали поколения наред в Северозападна България, е интересно и колоритно. До днес в някои села се помнят детайлно ритуалите, с които се е отбелязвала Коледа.
На този ден всички в дома, още от сутринта, са се събирали около трапезата до огъня, за да „отговеят“. На масата задължително е трябвало да има печено врабче, вино и люти чушки. Отговяването или „комкането“ е ставало така: най-старата баба рано заклажда огъня и когато многолюдната челяд се събере около него, тя кусва на всеки по малко от виното, дава му от лютата чушка и го „захранва” с печеното врабченце, за да е червен и здрав като виното, „лют” като чушката, „лек” като врабчето.
В някои села сламата, която е била посипана около бъднивечерската трапеза „се стръви” и така кокошките се обикалят в кръг с нея „та да не бегат по къщите”. На други места децата се боричкат из нея и падат „тежко, та тежки да са сноповете по нивята”. После обират оронените житни зърна и гадаят по броя им колко крини жито ще насипят в хамбарите или с колко купни от снопи ще приключат жътвата. В Криводолския край люлеят децата в черга и ги „изсипват” – тежко да паднат, та да натежат житните снопове в нивата през лятото. Когато децата се опитват да станат, „търкулват ги на една страна, та да е полегнало житото на една страна, да може да се жъне”.
От останалата в огнището главня от бъдника стопанинът на къщата издялва клин за ралото, с което напролет ще изоре нивите. Домакините се стягат за празничната трапеза – след дългите пости днес „се блажи” и основните ястия се приготвят със свинско месо, защото на Коледа „се колат белите шопари”. От Коледа до Месни Заговезни в селската къща се готви свинско.
До вечерта се разменят празнични гостувания, а всички – и млади, и стари, се събират на мегдана за традиционното хоро. Младите „да поиграят”, старите – „да погледат, да са порадват на убос, па и с народ да се сберат” в този светъл ден, изпълнен с надежди за мирни и честити бъднини.
