Днес почитаме Св. Андрей Първозвани. Той е наречен е така, тъй като е първият от 12-те апостоли, които последвали Исус и го нарекли „Месия” (Спасител). Негов брат е Св. Петър.
Двамата били обикновени рибари. Живеели край Тивериадското езеро (наричано също Галилейското езеро). Андрей се присъединил към общността на Йоан Предтеча още в ранната си младост. През целия си живот Свети Апостол Андрей Първозвани проповядва Христовото учение сред балканските причерноморски райони (най-вече сред скитите). През втората половина на I век загива с мъченическа смърт, като бива разпънат на кръст с формата на буквата “X” в град Патра.
В българския народен календар, денят на светеца е известен като Едрей или Едриндей. Смята се, че от този момент денят започва да нараства.
Поради тази причина на Андреевден се извършват поредица от обредни действия. Те ще осигурят плодородие и изобилие през следващата година.
В българските фолклорни представи Свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни.
Днес жените не работят домашна работа, не перат, не предат, не плетат и не тъчат, за да не напада мечката нивите с кукуруз, кошерите и добитъка (ако е стръвница). Ако забраните бъдат спазени, то в къщата ще има плодородие и дори човек да срещне мечка, тя няма да му навреди.
За здраве стопанката вари кукуруз (царевица) и всеки от дома трябва да хвърли през комина по няколко зрънца със следните думи: На ти, мецо, тебе кукуруз, мене – здраве! Колкото по-високо се хвърлят зърната, толкова по-високи ще бъдат нивите, както и стеблата на растението. В някои села заедно с кукуруза се добавят и други семена, като жито, боб, слънчоглед, ечемик, тиква – „та да се роди от всичко“.
В Кунино свареният кукуруз се разпръсква навсякъде из двора. В Паволче се вари „бела“ царевица или жито. С тях хранят и мажат говедата, за „да не щръклеят, като ги сяде стръшело“. В Руска Бяла приготвят жито и кукуруз, които хвърлят през комина.
В Софрониево непременно всички в къщата трябва да вкусят от варивото, като с него трябва да нахранят и добитъка.
Във Врачанско се разказва легендарната приказка за слънчевата сватба и как Свети Андрей, яхнал мечок, спасява света…
„На Андрей викаме му Мечин ден. Вариме кукуруз. Станеме рано и фръгаме през куминьо, и викаме: На ти, мецо, варен кукуруз, дай ми мене сурав.
Та да са роди през годината.“ (Цвета Павлова, р. 1921г. в с. Фурен, Врачанско).
В Мизия често може да чуете, че : „От Андрей денят наголемява толкова, колкото е едно просено зърно, а от Малка Коледа с толкова, колкото отскочи пилето, което ще заколим на Коледа за отговяване“.
Свети Андрей на слъчовата сватба
Някога земята и морето били отделени. Морската вода не била синя, а бяла. Слънцето живеело отвъд морето. Там му били палатите. То харесвало месечината и решило да се ожени за нея. Вдигнали голяма сватба в слънчовите палати. На нея дошли всичките светии, които в онези далечни времена живеели на земята, при хората. Само свети Андрей не пожелал да присъства на тържеството, защото бил недоволен от слънчовата женитба.
След като сватбата започнала, той решил все пак да отиде. Стигнал до морето. Сложил синята си дреха върху водата и с тояжката си я подкарал като ладия. Оттогава морето е синьо. Прекосил го, слязъл на сушата светецът и там видял един медун, хванал два смока - някога змии-те са били питомни - и ги вързал за юзда, с която подкарал медуна към сватбарите.
В слънчовите палати заварил светците на трапезата. Той скочил от медуна, вързал го за една изсъхнала зарзалия и потърсил някаква храна да му даде. Взел един камък, стиснал го, докато станал на „синевец“ - дотогава такива камъни не е имало - сложил го на медуна и всички викнали
учудено:
- Защо му даваш камък да яде?
Свети Андрей им казал:
- Трябва да се учи. Нали слънцето се жени. Догодина ще има още едно слънце, след това ще му се роди още едно... Ще се навъдят много слънца. Всичко на земята ще изгори. Нека се учим да ядем камъни.
Светците разбрали какво иска да им каже Андрей. Те напуснали трапезата и сватбата се разтурила. Слънцето и месечината се разсърдили и избягали на небето. И днес те не си говорят. Слънцето свети днеска, а месечината - нощеска. Шаферите също отишли на небето и станали звезди.
(Легендарната приказка е записала и преразказала Нешка Туртанска от Мария Тошовска, 84 г. през 1964 година в град Мизия)
Днес мечкари вече няма, но пък на 30 ноември празнуват Андрей, Андреяна, Андриана, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.
Честит празник от екипа на вестник Конкурент!
