Занаятът „Правене на опинки“ е номинацията на областната управа - Монтана за Националната система „Живи човешки съкровища – България“ към Министерството на културата, съобщи областният управител Калин Хайтов.
Майсторът е Тереза Петкова - секретар на читалището в берковското село Замфирово.
В Северозапада опинките се наричат и връвчанки, правят се от свинска кожа, разказва майсторката. Ползва се кожата от гърба на прасето. Чисти се от мазнината, поставя се в дървена рамка, намазва се със смес от сол и царевично брашно и се суши една година на проветриво място. После се потапя за една нощ в съд с хладка вода, за да омекне, изсушава се между два листа хартия и е готова за работа.
„Опинките се правят сравнително лесно и всеки може да се научи, ако има подходящия учител. По-трудно е намирането на материал за тях, тъй като свинска кожа няма от къде да се купи, а трябва майсторът сам да си я осигури.“, казва Тереза.
През миналата година тя е измайсторила 15 чифта на децата от танцов състав „Бабините“ към читалището в селото.
„Именно децата и младежите от танцовия състав са надеждата ми, че някой ще прихване занаята и ще продължи да прави опинки и след мен. В миналото опинките са били единственият начин хората да не ходят боси. Тогава всяко семейство си ги е произвеждало, като основно за това са се грижели мъжете. Освен свински кожи, са използвали и кожи от диви животни, убити при лов. Имало е и специални стелки от шаяк.“, казва майсторката.
Тя поддържа връзка с всички майстори на опинки у нас.
СИТ
