Уникална и рядко срещана нефритена тесличка, най-вероятно амулет, на 8000 години, откриха археолози в праисторическо селище край видинското село Майор Узуново.
„ Заради малките си размери теслата не е била с функционално значение. Смятаме, че е имала обредни функции, след като е изработена от този изключително твърд полускъпоценен камък - нефрит или неговите производни,.“, казва археологът Георги Ганецовски.
Сред първите находки от проучването са части от керамични съдове, използвани при обреди за плодородие, крака от култови маси, с миниатюрни размери, керамични жетони с форма на диск с различен размер, които към момента са загадка. Намерени са части от керамика, някои от които изумяват археолозите с форми икачество. Откриват се огромно количество материални свидетелства за бита, живота и обредността на хората, населявали този район.
Археологическият екип от трима археолози и шестима работници е от началото на ноември на селището от ранния неолит. в района на село Майор Узуново. Проучванията са възстановени след пауза от шест години, каза Георги Ганецовски, директор на историческия музей във Враца и ръководител на екипа.
Селището е изключително значим обект за праисторията на България и на Балканския полуостров. Важността му се определя от факта, че на терен археолозите намират останки и артефакти от възникването на раннонеолитна цивилизация - т. нар. Дунавска цивилизация. Находки от Дунавската цивилизация се откриват и в района на Източна и Средна Сърбия по река Дунав, както и в Румъния.
За нейното възникване има информация и от обекта при село Оходен във Врачанско. Всички проучвани места от този период, преди повече от 8 000 години, са с много ясно обусловена характеристика, касаеща възникването на тази най-ранна европейска цивилизация, казва Ганецовски.
„Това, което откриваме, съхраняваме с най-съвременна методика на документиране. Снимаме на терен, защото всичко, което е тук сега, ще бъде демонтирано, за да може да продължим да работим в дълбочина. Използваме съвременната технология – чрез фотограметрия документираме всичко, абсолютно всички културни пластове, всички находки, така както ги намираме на място. После правим триизмерна картина на находките и мястото. Чрез фотограметрията заснемаме всеки един от разчистваните културни пластове, които при наслагването променят общата картина на структурата, която проучваме. Даваме и същевременно реализираме пространствен анализ. Той пък ни дава местоположението на всяка една находка, независимо дали е от керамика или кост. Запазва нейния дигитален образ за поколенията и учените, във вида в който сме я открили и проучили“, каза още ръководителят на екипа археолози.
Археологическите разкопки се провеждат в частен имот, съвместно от регионалните музеи във Враца и Видин. Финансирането е осигурено от частна фирма, представлявана от видинчанина Иван Лишков и работата на обекта ще продължи до 20 ноември.
СИТ
