В рамките на традиционния есенен панаир в Бяла Слатина се проведе юбилейна изложба на известния наш съгражданин, дългогодишен учител, обществен деятел и спортист Георги Йорданов-Гешо. Поздравителни адреси г-н Йорданов получи от Боряна Петкова - председател на читалищното настоятелство и от Веселка Борисова - председател на Общинския съвет в Бяла Слатина. Водеща на церемонията бе секретарят на НЧ "Развитие-1892" Светлина Берова.
Със свои творби и за морална подкрепа редом с 90-годишния Гешо участваха двете му правнучки Естел Георгиева на 7 г. от Ловеч и Венера Алексиева на 6 г. от София.
Много емоционално мина срещата на художника с десетки негови ученици, приятели или просто респектирани от невероятната му жизнеустойчивост белослатинци, които препълниха галерията.
- Г-н Йорданов, каква е рецептата на Вашето дълголетие?
- От съвсем малък, още от началното училище и след пенсионирането си съм бил състезател, спортист, и накрая бях и учител по физическо възпитание. Много играех тенис, републикански първенец бях за юноши младша възраст. Това е моята рецепта, плюс постоянна работа вкъщи – трудова дейност, физкултурна и спортна дейност.
- Кога рисуването се появи в живота Ви?
- В прогимназията, там чичо ми беше учител. Понеже рисувах вкъщи, той видя, че имам дарбица и ме препоръча на учителя по рисуване Нино Павлов. Той се зае с мен, ходех при него вкъщи на частни уроци, без да му плащам, разбира се. После идваше у нас с чичо ми и така започнахме. Три години бях негов ученик извънкласната дейност. После Нино Павлов се прехвърли в Техникума, беше ми учител и там.
- А как се изградихте като творец?
- В моето детство в класните стаи се поставяха много нагледни материали, рисуваха се лозунги по къщите, по кварталите също. Правеха се съревнования на ученици, бригади в помощ на селското стопанство. Аз се включвах в тях по линия на Комсомола, а като войник участвах във военни изложби понеже бях библиотекар и завеждащ културно-масовата дейност в поделението в Стара Загора. След това ме изтеглиха в София като състезател на „Левски Спартак“, после влязох в Художествената академия.
- Според Вас какво трябва да изобразява една картина, за да я харесват хората?
- Има такива, които смятат, че колкото по-неясно нещо си нарисувал, толкова по-интересно. Аз съм натуралист – обичам като видиш цветето на картина то да е такова, каквото расте в градината. Затова моите рисунки са напълно разбираеми.
- Какво е въздействието на Бяла Слатина върху Вас?
- Аз съм си роден тук и ми е добре. Иначе в Борован работих няколко години, и там имах една самостоятелна изложба, и учител по рисуване бях в Бяла Слатина в продължение на 14 години. Трябва да Ви кажа, че в сравнение с доста градове от същото ниво, нашият град много добре се развива.
- На младите хора специално какво ще им кажете?
- Да се включват повече в самодейност, в обществена работа, да се трудят и учат, и много да спортуват вместо да стоят по заведенията. Твърде млади почнаха да остаряват и да приличат на възрастни.
- Защо се случва така?
- Защото животът е движение, това им липсва!
Разговора води: Людмила Еленкова
