КЗК е започнала производство срещу АПИ
Една от 17-те компании, участвали в търга за изработване на идеен проект за скоростен път между Монтана и София с тунел под Петрохан, обжалва решението за избор на изпълнител. Комисията за защита на конкуренцията вече е открила производство по жалба на „Институт по транспортна инфраструктура“ ООД срещу АПИ, става ясно от интернет страницата на КЗК.
Обществената поръчка бе стартирана в края на миналата година. Прогнозната ѝ стойност бе над 6.6 млн. лв. без ДДС . Оферти се подаваха първоначално до 15 февруари. Срокът после е удължен до 5 март.
Така на 7 март АПИ отвори ценовите оферти на 17 компании, които се включиха в процедурата. Офертите варираха между 3 млн. лв. и 6.6 млн. лв. без ДДС, като някои от предложенията бяха доста близки едно до друго.
Около четири месеца по-късно, на 5 юли, стана ясен и избраният изпълнител. На първо място е класирана компанията „Трансконсулт-22“ ЕООД с предложение от малко над 3.5 млн. лв. без ДДС, става ясно от решението, подписано от председателя на УС на АПИ инж. Йордан Вълчев. Фирмата има и подизпълнител – „Геотехника АБС“ ООД с дял на изпълнение 33.8% от стойността на поръчката.
На второ място е класиран „Институт по транспортна инфраструктура“ ООД с предложение за изпълнение от малко над 3.8 млн. лв. без ДДС.
Именно това решение обжалва в КЗК компанията, останала на второ място. Жалбата е подадена на 11 юли, като четири дни по-късно е образувано производство. Няма искане за налагане на временни мерки. Мотивите на компанията ще станат ясни, едва когато КЗК се произнесе по жалбата.
Изграждането на тунел под Петрохан е тема на повече от сто години. За първи път строителството му е споменато през 1916 г.
Следва затишие, но през 60-те години на 20 век са разработени проекти. Правено е дори предпроектно проучване и през 1988 г., в него е посочено, че тунел от 9,2 км е икономически целесъобразен. По-евтиният вариант е 3 километра, но при него техническите параметри са по-лоши, а разходите - по-големи. През 1991 г. “Транспроект” разработва няколко варианта. Единият е с дължина 18,4 км, с по-големия наклон около 8-9 километра. Следващите са между 7,105 до 9,201 км.
През октомври 2003 г. тогавашният строителен министър Валентин Церовски обяви, че тунелът под Петрохан ще е готов до 2007 г.
През февруари 2008 г. кабинетът на Сергей Станишев обяви проектът за строителство на тунел под Петрохан за приоритетен, а през октомври бе задействана процедура за предпроектно проучване на пътя София-Гинци-Петрохан-Монтана като експресен, с възможност за изграждане на тунел под прохода, но процедурата беше прекратена.
След още четири години последваха нови процедури. През декември 2013 г. след посещение в Китай на председателя на 42-то Народно събрание Михаил Миков стана ясно, че Китайската банка за развитие е заявила готовност да инвестира в строителството на съоръжението.Това също останаха само намерения.
След четири години гражданите подеха инициативата и организираха подписка, в която се включиха 16 644 души. В началото на 2018 г. тя бе внесена в Народното събрание. Имаше обещания за отдаването на обекта на концесия, за публично-частно партньорство. През 2019 г. бе направено прединвестиционно проучване, но в него бяха засегнати защитени зони и местности от вариантните на трасета. Затова процедурите по ОВОС и договорът за проектиране са прекратени.
Бившият регионален министър Гроздан Караджов предлагаше финансирането да бъде осигурено от Фонда “Три морета”. По негово мнение строителство може да започне през 2026 г. и да завърши за 5 години.
Служебният регионален министър Иван Шишков смяташе, че единственият вариант за изграждане на тунела е концесия.
Пътят през Петрохан е изключително натоварен. На ден по него минават между 15 000 и 20 000 моторни превозни средства. Предпочитан е, защото е най-краткият между столицата и Монтана. Изграждането на тунел ще съкрати разстоянието от между областния град и София с 46 километра.
Скоростния път "Монтана - София" с тунел под "Петрохан" е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа, казаха от АПИ при обявяването на обществената поръчка в края на миналата година. Според агенцията с реализиране на проектите в Северозападна България и по-конкретно със скоростния път "Видин - Монтана - Враца - Ботевград" и скоростния път "Монтана - София" транспортното натоварване по съществуващия път I-1 ще бъде обезпечено и ще се повиши пътната безопасност,
Направлението на път II-81 "София - Петрохан - Берковица - Монтана - Лом" е най-прякото, но поради преминаването на старопланинския проход времето за преминаване е значително повече, независимо от малкото разстояние като километри. От АПИ припомниха и че поради пресичане на планинския релеф в зимния период се налага затваряне на пътя, което, от своя страна, довежда до натоварване на транспортната обстановка по другите алтернативни пътни артерии.
В момента пътят през Петрохан е отворен за преминаване на ТИР-ове от Монтана към София. Трасето е посочено от АПИ като обход за тежките камиони заради затварянето на отсечката Мездра – Ботевград. Според решението на пътната агенция ТИР-овете имат право да минават през прохода от понеделник до петък между 9 и 16 часа и през нощта. През уикенда преминаването им е забранено.
Хората от берковското село Бързия, през което преминава шосето, обаче са категорични, че шофьорите не спазват часовия график и по пътя всяка минута минава ТИР. Заради това те излизат през ден на протести и настояват държавата да определи друг маршрут за тежките камиони, докато се работи на Мездра – Ботевград.
Шосето е отворено за ТИР-ове на 24 юни. Регионалният министър Виолета Коритарова, която се срещна с хората по време на един от протестите, обеща, че месец след пускането на камионите ще бъде направен анализ и АПИ ще реши дали да остави ТИР-овете през прохода или ще търси друго трасе.
Месецът изтече на24 юли.
СИТ
