Интервю

Бащата на ансамбъл „Българе“ Христо Димитров: Всичко, което правя е политика, но не с политически средства

  19.07.2024 10:42             
Бащата на ансамбъл „Българе“ Христо Димитров: Всичко, което правя е политика, но не с политически средства

Той е Христо Димитров - основател на ансамбъл „Българе“. Животът му е свързан с фолклора и историята. Спектакълът „Паисий“ е по негова идея и разработка. Представиха го във Враца пред публика, която съпреживяваше всеки момент – от радостите на мегдана и в кръчмата, до безчинствата, драматично изиграни през фолклор, музика и визуални ефекти.

„Обикновено след представление адреналинът ми е толкова висок, че по цяла нощ не мога да заспя. Най-интересното е, че „Българе“  не са го изиграли два пъти по един и същи начин този спектакъл и на мен ми е точно толкова интересен, колкото и на публиката, която гледа за първи път“, казва Димитров. Той е хореографа и е гледал всичко поне  3 000 – 4 000 пъти в репетиционната зала и на сцената, но всеки път не може да откъсне очи от танцьорите, които пресъздават историята на Паисий. 

„Мисля, че когато гледаш други танцувални жанрове, например модерен, съвременен танц, класика, латино, стандартни танци и представлението продължи два часа леко ти омръзва. Защото е едно и също. Докато при нас, във фолклора, е различно. На всяка минута се сменя музикалния размер. На всяка минута се променя нещо на сцената, случва се нещо различно. Магнетично е действието“, споделя Димитров.

Той смята ансамбъла за свое  дете. И въпреки умората, въпреки трудностите не би могъл да се откаже от него. По време на COVID пандемията „Българе“ преживяват абсолютен катарзис. И до ден днешен се държат като победители и както самият създател казва „ансамбъл „Българе“ няма как да бъде жертва!“.
„Всъщност ще ви разкажа какво се случи. За всички останали подобни формации имаше държавни субсидии. Оказа се, че уж в Министерството на културата измислили някакъв механизъм, чрез който да ни подкрепят и помолиха от март 2020-та да изчакаме до есента – щели да имат решение. Изчакахме. През есента не ни одобриха проектите, които бяха уж за такива като нашия ансамбъл. Не сме отговаряли на условията. А знаете какво беше тогава. И дума не можеше да става за сцени, представления, концерти. Още на следващия ден събрах целия състав и им казах така: Имаме четири варианта: първо – умираме крещейки и цяла България ще разбере защо умира ансамбъл „Българе“, второ – умираме тихо – почерпваме се и приключваме, трето– борим се тихо, търсим начини, но никой не разбира, четвърто – борим се крещейки.  Това бяха четирите изхода пред нас в ситуацията на COVID. Знаете какво беше, хората бяха уплашени, камо ли някой да ходи на концерти. И всъщност моите танцьори, моите хора, взеха единодушно и категорично решение, че избираме вариант три – борим се тихо. Бях изумен и втрещен от силата и уникалността на тези буйни, млади хора! Велики българи са това! Те не са пораженци, те са победители!“ споделя с много емоция Христо Димитров.

Малко след това се заражда идеята за „Паисий“. За Христо Димитров е изключително учудващо, че редица годишнини в страната ни не се отбелязват. Той подсеща, например, че съвсем скоро са се навършили 110 години от рождението на Борис Христов.

„Има площад в Рим на негово име, а ние тук какво направихме. Да видяхте или чухте – концерт или събитие, което да отбележи тази годишнина? Защо не разбираме, че именно това ни прави народ и това  държи духа ни жив. Когато сме заедно. Когато празнуваме заедно, когато тъгуваме заедно. Спомняте ли си във „Време разделно“ какво направи Манол – вдигна сватба точно когато имаха две седмици, за да решат дали ще сложат чалмите. Това е духът на българина. Това е българщината!“, вълнува се Димитров. И казва, че когато властимащите с целия им арсенал и ресурс не правят нищо за повдигане на националното самочувствие, остава частната инициатива и това е един от мотивите да продължава да развива и гради ансамбъла.  
Все по трудно обаче е да се привличат млади танцьори. Малко са училищата в страната, които подготвят професионални танцьори и всъщност последните години драстично намалява приемът. Заради това „Българе“ са стартирали нов проект – танцово шоу от световна величина. Не са си поставили краен срок, тъй като се изисква огромен финансов ресурс.

„Черноморски пирати“ е работното заглавие. Включваме танци от България, Русия, Румъния, Турция, вкарваме нови жанрове. В този спектакъл всяко изкуство ще е  на сцената. Сумата, която ни трябва е около 1 милион лева. Това е положението. Когато искаш да привличаш млади хора, трябва да им покажеш, че може да си известен, че може да печелиш. Защото представете си какво става с един младеж, който види Кубрат Пулев да  спира пред училището му с чисто новата си скъпа, луксозна кола. Кубрат е световен шампион и когато се вижда, че той е успял и богат, всички искат да приличат на него. Младият човек иска да подражава. Ето това се опитваме да направим – нашето изкуство да бъде възприето като успешно и като възможност да бъдеш богат. Така можем да привлечем младите. Ако разчитаме на държавата и само чакаме и се оплакваме, че няма танцьори нищо няма да променим“, категоричен е Христо Димитров.

А дали с тези иновативни идеи не го е привличала и политиката? Да! Бил е кандидат за народен представител, но не е влязъл в парламента и е благодарен за това. Сега вече е краен, че никога, при никакви обстоятелства, няма да се занимава с политика, защото според него тя е безсилна.

„Най-слабите методи за постигане на една цел са политически. Ние постигаме през изкуството в пъти повече. Защото, замислете се, аз на сцената мога да кажа всичко. Мога да кажа Македония е част от България. И никой не може да ми каже нищо за тези думи, защото съм човек на изкуството. Реално всичко, което правя е политика, но не с политически средства“ размишлява Димитров. 
Във Враца той представи книгата си „Теория за алтернативната загуба“. Изданието не се разпространява никъде по книжарници, защото авторът е избрал да бъде самостоятелен и независим. Има вече пореден тираж и се радва на популярност. Основната идея в книгата е, че във всеки успех има равна по стойност алтернативна загуба, водеща до неуспех в друга област от живота ни. 
„Теория за алтернативната загуба е моят най голям принос за хората. Доскоро си мислех, че това са моите спектакли и всичко, което правим с „Българе“. Не. Книгата няма граници. Това е житейска фундаментална доктрина, която се роди в моята глава за минути докато почти бях заспал една нощ. Това не може да го роди човешка глава. Толкова е сензационна като мислене. На мен тази теория ми промени живота изцяло и тепърва ще го променя. Едно от нещата, които доказват теорията, е, че ти никога не си прав. Ако схванеш, че никога не си прав, няма да се скараш с нито един човек в този живот“, разказва за книгата си Димитров. В момента я превежда на няколко езика, вече има пазари в чужбина. 
И в края на разговора се връщаме към спектакъла Паисий с въпроса ако ти трябва да избереш дали да смениш вярата си какво ще направиш? 
„Знаете ли, вече имам дъщеря на 10 месеца и съвсем по друг начин  гледам на тази картина, която сътворих в спектакъла – плод на това, което се е случвало в България. В Перущица Кочо Честеменски дори не е бил първият, който е убил семейството си. Първи е Спас Гинов, който е убил 5 от 6-те си деца. Тогава над тридесет души слагат край на живота си, за да не попаднат в ръцете на вече редовната турска армия. Дали аз бих го направил. НЕ. При никакви обстоятелства. Но тези хора са го направили. И всъщност това сега е нашата роля – да ги помним, за да не си отидат в забвение като пушекът в спектакъла. За това и направих тези тежки сцени в Паисий, за да помним, защото има наши предци, които са го изживели“ 

Лиляна Рашкова