От седем години насам три села в община Бойчиновци, област Монтана, а именно селата Кобиляк, Громшин и Бели брег изпитват недостиг на чиста питейна вода, която получават от водоноски към настоящия момент. Изключително опасни са високите нива на арсен, надхвърлящи почти двойно допустимата норма от 10 микрограма на литър във водите на карстовия извор на помпена станция - с. Кобиляк, който снабдява селата Кобиляк, Громшин и Бели брег. Замърсяването на извора се дължи на просмукването през пукнатини в скалите на води от близката река Огоста.
През 2019 г. е извършен сондаж в непосредствена близост до помпена станция с. Кобиляк, като на 80 м. е открит чист водоизточник с незамърсена с арсен вода. По предварителни разчети този сондаж, за който хората на трите села чакат вече пет години да бъде въведен в експлоатация, трябва да бъде свързан с помпена станция - с. Кобиляк и да разреди водата, подавана от станцията до допустимите норми на арсен от 10 микрограма на литър, т.е. водоснабдяването ще е смесено – от новия сондаж и от досега използвания карстов извор.
Петър Петров, народен представител от област Монтана, поиска съдействие от служебния министър на регионалното развитие и благоустройство за това, какво може да свърши МРРБ за довършване и пускане в експлоатация на сондажа на новия чист водоизточник до помпената станция на село Кобиляк и в какви срокове може да стане това. В своите мотиви Петър Петров посочва, че е недопустимо към настоящия момент водоснабдяването на трите села да се извършва от този извор при помпена станция с. Кобиляк и макар че водата е негодна за пиене, тя се използва за битови нужди и напояване, съответно се заплаща на пазарни цени на ВиК.
Изключително притеснително е становището на РЗИ-Монтана, че арсенът е опасен и при проникване през кожата /миене, къпане/ води до рак на кожата. При поливане на градините той прониква в почвата и кореновата система на растенията и кумулативно се отлага в различните им органи – стъбла, листа, плодове. Така селскостопанската продукция на хората, вложили усилия и труд да произведат храната си, има риск да е заразена и канцерогенна. За проблемите с липсата на питейна вода на тези три села подробно са запознати от страна на местните жители всички областни управители от 2017 г. досега, като председатели на ВиК Асоциацията – Монтана, както и директора на ВиК – Монтана, но за последните пет години резултатът е нулев или отговорът е най-общо казано „няма пари”.
Петър Петров допълни, че поради липсата на действия и мерки, хората предлагат доброволен труд за разчистване на площадката и за изграждане на постройката, в която да бъде монтирана помпата на сондажа, а пет години този безценен ресурс – чистата питейна вода, стои неоползотворен, което е недопустимо и призова институциите да поемат отговорност в случаи, застрашаващи здравето и живота на гражданите.
СИТ
