Росен Иванов Петков, по-познат на всички от Северозапада като Гуньо Малкия, е на 31 години и с гордост заявява, че неговото място е Лиляче.
Росен е завършил Спортно училище „Св. Климент Охридски“ – Враца с профил борба. След това е продължил образованието си в Нов български университет - София. Изучавал е науки за земята и хората и алтернативни източници на енергия.
Отгледан е в село Лиляче. Описва годините, минали в селото, като едни от най-хубавите му. Дълго търсил своето място, търсил и накрая разбрал, че по-хубаво от село – няма. Там, където са корените му, роднините му, там където са минали детските му години. На 26 години предприел крачката да се завърне. Избрал селото пред града, за да живее и да отглежда децата си. Да се хранят с домашни плодове и зеленчуци – домати, краставици, грозде, ягоди и много плодни дръвчета.
„Избрахме свободния и спокоен живот на село. Решихме, че искаме децата ни да имат детството, което съм имал аз.“, споделя Гуньо.
„Кметската длъжност никак не е лека, преди всичко това е голяма отговорност към хората, които са ми гласували доверие. Знам, че мога да помогна за общото ни развитие и ще го докажа.„
Най-голямата му мотивация е надеждата, която вижда в очите на хората и доверието, което имат към него.
Избран от своите съселяни за техен кмет през есента на миналата година, по принуда кметът Петков е няколко месеца в неплатен отпуск, но твърди, че реално никога не е напускал поста си. Не е спирал и за секунда да помага на хората, и да довършва поетите си ангажименти. Помага на възрастните, като решава проблемите им от всякакво естество – битово, документално, ремонтни дейности и други. Пуска климатици, поправя мивки, спасява бездомни животни, поставя чисто нови пейки, попълва документите им. Новата инициатива, която е подхванал, е уличното осветление. Поел е ангажимента пред всеки дом да има зареждащи се от слънцето лампи, за да не изпитват страх хората. За целта обикаля често селото със собствен транспорт, в най-ранните часове на денонощието, около 3 - 4 часа сутринта. Така хората са спокойни, разчитат на него, пък и оглежда домовете, пази ги от кражби.
С децата работи основно в сферата на спорта. Ангажира ги и с облагородяване на почвата, засаждат дръвчета доброволно и почистват туристическите забележителности. Учи ги на добро и съпричастност към възрастните. Организира благотворителни базари, турнири по футбол, турнири по риболов, карти, тенис на маса и много други дейности в селото. За Великден пък раздаде над 300 козунака и яйца.
„Всичко това дължа най-вече на моята съпруга Илона. Помага ми по всякакъв начин и ме подкрепя. Без нея вероятно нямаше да се справя така, както се справям в момента. Дължа благодарност и на децата от селото, моите приятели и на много от хората в бизнеса.
Идеите за инициативите идват от всички нас. Подтикнати са от нуждата за развитие и един по-добър живот в селото. За мен всяка една идея е хубава и може да бъде реализирана. Нямаме граници, всичко се случва, има ли желание в хората.“, добавя Росен.
Пред наш репортер кметът на село Лиляче издаде част от инициативите, които предстоят. Едно от най-големите неща е „Благотворителен турнир Иван Петков – Гуньо“. Турнирът по футбол ще се проведе в рамките на два дни – 9 и 10 август. На 9 август са детските отбори, а на 10 – мъжките.
Организатори на турнира са Росен и Петьо Петкови. Идеята е дошла спонтанно.
„Започнахме да се занимаваме с благотворителни дейности и видяхме, че можем да помагаме на хората и има смисъл цялото нещо, заради това занапред обмисляме този турнир да бъде благотворителен всяка година“, заявиха те.
Той се организира за трета поредна година в памет на бащата на кмета Росен Петков - Иван Петков – Гуньо.
„Решихме, че можем да използваме името му и така да бъдем полезни, да запалим искрата на доброто у всеки един човек.“, каза за „Конкурент“ малкият Гуньо.
Тази година турнирът ще е в помощ на малкия Явор Георгиев. Дете от селото, на 6 години. Малчуганът е с рядко генетично заболяване – Синдром на Kohlschutter – Tonz и се нуждае от ежедневна рехабилитация и комплексна терапия, за да развие езиковите, когнитивните и невро-сензомотни способности. Банковата сметка, на която може да помогне всеки желаещ е е:
Обединена Българска Банка АД
IBAN: BG42UBBS80021053786550
ВАЛУТА: BGN
BIC: UBBSBGSF
ЯВОР ЕВГЕНИЕВ ГЕОРГИЕВ
Лице за контакти 0876 18 05 55 Евгени Георгиев
Друго събитие, което всички очакват е на 11 август. Тогава е съборът „Лиляче пее и танцува“. Кметът и хората, които му помагат, са организирали целодневна програма за малки и големи. Заели са се и с изграждането на волейболно игрище, както и с плаж, който ще е екологично съобразено място за отдих през лятото. Идеята е плажът да бъде до популярната забележителност в селото – Кадин вир, където на Йордановден се извършва Богоявлениският ритуал.
Доверието на хората смята да го запази, като продължи да бъде искрен и да казва винаги истината! Да се бори за подобряване на условията за живот в Лиляче. Често се случва да пренебрегва собствените си нужди, заради благото на хората. Пренебрегва дома си, но жена си и децата – никога. Илона, Ая и Росена са навсякъде с него, във всяка дейност. Цялото семейство работи в полза на общото благо. Те са създали и SOS стая за дарения. С тази стая винаги се отзовават на семейства в нужда, на момента. Идеята за SOS стаята отново е била спонтанна. Започнала е с публикация в социалните мрежи за многочленно семейство от селото, което е имало нужда от помощ. Много хора са се отзовали и така осъществили идеята. В момента събират дрехи, обувки, играчки, проходилки, колички, бебешки дрехи и всякакви други неща, които за едни са непотребни, а за други – всичко. Сортират в кашони – за момчета, момичета, мъже и жени. Раздават ги на хора от селото и от други населени места. В готовност са веднага да реагират и да помогнат на всеки, който се нуждае.
Най-голямата им цел е отварянето на детската градина през септември, защото от 2021 година в селото няма забавачка.
Новоизбраният кмет на Лиляче твърди, че ежедневието го зарежда. Става сутрин рано, кара голямата си дъщеря на ясла и след това работният му ден започва. Обикновено в 8 часа хора вече го чакат пред кметството, всеки с проблемите си, основно битови.
„За техните сложни казуси имам прости решения. Старая се да бъда винаги справедлив.“, категоричен е Росен.
Невинаги хората идват в кметството с проблем, понякога са там, просто да благодарят.
Сутрин е в кметството, а следобед е в общината, където внася докладни от всякакво естество. След това се прибира и обикаля районите на селото. Случва се да патрулира до късно нощем, за да могат хората да спят спокойно.
Благодарен е на семейството си и на приятелите си, които са неотлъчно до него във всеки един момент. Благодарен е и на хората за гласуваното доверие.
„Без тях нямаше да съм отново кмет!“, казва 31-годишният кмет на село Лиляче Росен Петков.
ПМ-С
