В галерия „Кирил Петров“ в Монтана е подредена изложба с картини на големия художник – професор Галилей Симеонов. Тя е по повод 95-тата годишнина от рождението му.
Галилей Симеонов е един от най-колоритните български творци. Ученик е на Илия Бешков. Именно той го провокирал да смени името си и в средата на 90-те години на миналия век професорът променя името, което му дали при раждането, на Никола Дамянов Цветин. До смъртта си на 1 ноември 2021 година обаче той за хората в Северозапада той си остана Галилей.
Галилей Симеонов е дългогодишен професор по графика във Националната художествена академия. Смятан за един от последните класици на българското изобразително изкуство, още през 70-те години на ХХ век, се утвърждава като водещ график в национален мащаб. Сред дълбоко виталните му твори се открояват портрети на известни български писатели и революционери - Йордан Йовков, Яне Сандански, Христо Ботев, както и на неговия румънски колега - живописецът Корнелиу Баба (1906 - 1997). Създава и поредица от одухотворени женски образи. Сред най-известните му картини остават „Простреляните ниви“ и „Нивите ни - 1918 година“.
Специално място в творчеството на проф. Галилей Симеонов заема Васил Левски. Митологизираният образ на Апостола на българската свобода е претворен в множество графики, живописни платна и колажи.
След пенсионирането си през 1990 г., проф. Галилей Симеонов се връща в своето родно село Гаврил Геново. Живее изключително скромно, а в старата селска къща няколко пъти картините му изгарят в пожари. Не спира да рисува, продължавайки да пресъздава важни исторически събития и личности, красотата на българската природа и тежкия труд на хората, свързани със земята.
Смятан за съвременен български будител, според мнозина от неговите почитатели, неслучайно земният му път свършва на 1 ноември 2021 г.
СИТ
.jpg)
