Преди няколко дни ФК „Ботев Враца" излезе с официално съобщение за напускането на капитана на клуба Красимир Костов по взаимно съгласие. Новината за отстраняването му надигна вълна от неодобрение от страна на феновете на клуба, които определиха решението на ръководството, като голяма грешка. Красимир Костов беше вратар на футболния отбор в продължение на шест години и има записани 167 мача.
За времето, прекарано в града, Краси Костов се превърна в любимец на врачани. С любовта и всеотдайността си към клуба, своите съотборници, феновете и близки приятели. Стотици изказаха подкрепата си под благодарствения пост на Краси в социалните мрежи, като му пожелаха успехи и го определиха, като най – достойният човек и играч в клуба.
Краси Костов споделя с какви емоции напуска отбора и града.
Какво ти даде клубът? С какви чувства напускаш отбора?
Клубът ми даде страшно много! Получих шанс за развитие, успях да се изявя, като вратар и като личност. Натрупах много опит на вратата. Но най-важното, което ми даде той, е едно уникално преживяване за моята кариера, което ще ми остане за цял живот.
Напускам отбора и града със смесени чувства. Трудно ми е да се разделя с клуба и с всичко, което беше част от моя и този на семейството ми живот през последните няколко години. От друга страна обаче, гледам на ситуацията, като пореден шанс и разкриване на нови възможности за мен.
Създаде ли приятелства с някой от своите съотборници и треньори?
Създадохме много силни приятелства с моето семейство. Не само с колеги и треньори, а и с хора, които са извън футболните среди. Във Враца открихме и нашите кумове Боби и Нори, с които се познаваме цял живот, но просто съдбата беше решила да изградим едно голямо семейство точно тук, защото родом сме от друго място. Като цяло имахме възможността да срещнем и познаваме много истински хора в този град.
Има ли човек, който да е бил твой ментор и на когото искаш да благодариш?
Не мога да го определя като ментор, но специално за престоя ми в „Ботев", благодаря на Илиян Василев, който повярва в мен и направи много за моето развитие, като вратар и като личност. Наистина е уникален човек! На легендата на „Ботев Враца" Христо Митов, с когото първо бранехме една врата, а след това беше мой треньор и спокойно мога да кажа голям приятел, както и на Юли Левашки, с когото също работехме заедно и имахме добри моменти!
Разкажи ни за най - емоционалния си момент, като вратар на ФК „Ботев Враца"?
Много са били силните моменти на вратата на „Ботев Враца", но може би баража с „Марек", който се проведе в края на май, е най-емоционалният! Атмосферата беше невероятна, стадионът пълен. Усетихме подкрепата на хората и това ми въздейства много. Това е, което мотивира нас, като спортисти и ни изпълва с кураж да продължим.
Чувстваш ли се врачанин до някаква степен, предвид годините, които прекара в града и какво ще ти липсва най – много? Имаш много фенове в града, които те смятат за достоен спортист и човек, а напускането ти на клуба беше шокираща новина за тях и всички нас. Какво се случи?
Не само аз, а цялото ми семейство се чувстваме част от Враца! Изкарахме шест прекрасни години в този град, който се превърна в наш дом. Държа много на приятелството и хората, които оставяме тук е това, което ще ни липсва най – много! Бих искал специално да благодаря на феновете на ФК „Ботев Враца". Винаги съм усещал тяхната подкрепа на и извън терена. Страхотни са!!! Колкото до това, какво се случи, за да се стигне до това решение за моето напускане, не мога да дам ясен отговор. Не го очаквах, но се разделихме приятелски и без лоши чувства. Смятам, че дадох всичко от себе си за клуба и съм щастлив от този факт.
Какво следва от тук нататък? Имаш ли предложения?
Ново предизвикателство на познато място. Вече сме в Благоевград. Няколко дена след раздялата с „Ботев" получих оферта от „Пирин" ! Това е отборът, на когото също дължа много в моето развитие! Даде ми шанса да дебютирам и играя на най-високото ниво в България едва на 19 години!
Даниела Николова
