Светата обител отбелязва храмов празник в деня на Светите братя Кирил и Методий
Българското знаме се развява над храма в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“. Идеята е на кмета на село Спанчевци Емил Димитров, а знамето ушила жена от селото. Пилонът, на който е поставен трибагреникът, е висок 18 метра, разказа протосингелът на Видинската митрополия архимандрит Антим. „Рядкост е това в дворовете на храмовете и манастирите да има български трибагреник, но не противоречи на църковните правила, макар че все още не е възприето като практика и традиция“, каза отец Антим. След завършилата реставрация на храма и стенописите за Великденските празници в Клисурския манастир се отслужиха литургии, но голямото откриване е на 11 май, храмовият празник на светата обител, денят, в който православната ни църква почита Светите братя Кирил и Методий, покровители на манастира.
Реставрацията на стенописите се случва за първи път след създаването им, както "Конкурент" писа. Тя започна през 2019 година, но беше отложена във времето заради пандемията, обясни отец Антим. Средствата, в размер на половин милион лева, са от Европа по проект по Програмата за развитие на селските райони.
Клисурският манастир е четвъртият по големина в България и е най-големият от епархийските манастири. През вековната си история е опожаряван и съграждан няколко пъти. Оригиналните стенописи са дело на иконописците Господин Желязков и Георги Богданов. Завършвайки Божия образ, който се намира на купола на храма, Господин Желязков пада и умира и Георги Богданов довършва сам всички стенописи. При реставрацията са се показали образи на светци, които били напълно заличени. По време на работата под иконите, инкрустирани през 1891 година в уникалния дърворезбован иконостас, е открит и подписът на Никола Иванов – образописец, ярък представител на Самоковската иконописна школа, разказва архимандрит Антим. „Призовавам всеки, който има възможност да дойде, да посети светата обител и да почувства благодатта на това духовно общение“, призова отец Антим.
Манастирът е девически, той е на 85 км. от София и на 9 км. от Берковица, в подножието на северните склонове на Берковския Балкан, под връх Тодорини кукли. Заслужено е наречен духовната перла на Северозападна България. На входа на храма е поставен надпис, според който той е съграден през 1240 година. През 1874 година турски ферман го признава официално за българска светиня. Черквата е в средата на двора на манастира. Там има и аязмо. Водата бликва на мястото, където били изгорени на клада шестима монаси.
Снимките на стенописите са на Милена Островска
Светла Иванова
