Велика събота е време, когато, както се казва в Църквата, „да замълчи всяка плът“, тоест време на вътрешна концентрация и тишина. Време в чакане на Възкресение Христово. Денят на Велика събота е денят, в който Тялото на Исус Христос е било „в гроба“, където Той е бил погребан, след като е свален от Кръста. Но докато тялото Му е било в гроба, с душата Си Господ в този ден слиза в ада, където, очаквайки спасението на света, изнемогвали душите на всички мъртви и дори душите на светиите от старозаветните времена. Безгрешен и безсмъртен по Своето естество, Исус Христос слиза в ада, но не остава там - в крайна сметка в Него няма нищо греховно и смъртта няма власт над Него, Божия Син. И Христос излиза от ада. И води със себе си душите на старозаветните праведници. По време на Божествената литургия на Велика събота има един ярък момент - свещениците се сменят от черни в бели. Символът на това, което Христос премахна със смъртта Си, анулира неизбежността на човешката смъртност - в Църквата казват: „потъпкване на смъртта със смърт“.
/Г.Р./
