Aрхеолози откриха микропластмаси в древни почвени проби за първи път в историята, сочат данните от ново проуване. Това потенциално може да промени начина, по който се съхраняват археологическите останки.
Изследователите са намерили микропластмаси в почвени отлагания на повече от седем метра под земята, депозирани през първи или втори век от н.е. и изкопани през 80-те години на миналия век.
Това посочват от екипа, ръководен от изследователи от университета в Йорк в Обединеното кралство, за CNN. Проучването идентифицира 16 различни типа микропластични полимери в съвременни и архивирани почвени проби, се добавя в изявлението.
Микропластмасите са малки парченца пластмаса, не по-големи от пет милиметра – приблизително с размера на едно сусамово семе. Те се образуват, когато по-големите пластмаси се разграждат - или чрез химическо разграждане, или чрез физическо износване на по-малки парчета.
Те бяха често използвани в някои козметични продукти до около 2020 г., твърдят изследователи, а дебатите за разпространението им в света около нас се увеличиха през последните години.
Съществуват опасения относно въздействието на микропластмасата върху околната среда и човешкото здраве, а това последно проучване предполага, че те биха могли да наложат промяна и в цялата област на археологията.
Въпреки че запазването на археологически останки in situ (от латински, в естествена, оригинална или подходяща позиция) е предпочитаният подход през последните години, новите открития могат да доведат до промяна в него, тъй като замърсяването с микропластмаса може да компрометира научната стойност на останките, предаде Darik Business Review.
„Това изглежда като важен момент, потвърждаващ, че това, което преди смятахме за девствени археологически находища, узрели за изследване, всъщност е замърсено с пластмаса. Тук се включват и съхранявани проби, взети в края на 80-те години на миналия век,“ посочва професор Джон Скофийлд, който е директор на проучванията в катедрата по археология на университета в Йорк.
„Запознати сме с пластмасите в океаните и реките. Но тук виждаме нашето историческо наследство, включващо токсични елементи. До каква степен това замърсяване компрометира доказателствената стойност на тези депозити и тяхното национално значение е това, което ще се опитаме да разберем по-нататък“, допълва експертът.
От своя страна, Дейвид Дженингс, главен изпълнителен директор на York Archaeology, обяснява защо замърсяването с микропластмаса е толкова тревожно.
„Нашите най-добре запазени останки – например находките на викингите в Копъргейт (в град Йорк), са били в постоянна анаеробна влажна среда в продължение на повече от 1000 години, която запазва органичните материали невероятно добре“, казва той в изявлението.
„Наличието на микропластмаси може и ще промени химическия състав на почвата, потенциално внасяйки елементи, които ще доведат до разпадане на органичните останки. Ако случаят е такъв, запазването на археологията in situ може вече да не е подходящо“, допълва още той.
Изследването е публикувано в Science of the Total Environment.
