Полският премиер Доналд Туск даде в петък отчет за постиженията през първите сто дни на своето проевропейско коалиционно правителство в публикувано в социалната мрежа “Екс” видео.
Полската новинарска агенция ПАП припомни, че ПП “Гражданска платформа” (ГП) на Туск, която е гръбнак на настоящата управляваща коалиция, по време на предизборната кампания през миналата есен публикува своеобразен манифест, озаглавен: “100 обещания за първите 100 дни”. Агенцията обаче отбелязва, че тогава не е било предвидено, че е възможно ГП да управлява в коалиция с още две партии, и документът може да се приеме като твърде оптимистичен, имайки предвид, че всичките закони трябва да се одобрят от президента Анджей Дуда, който е приеман за съюзник на предишната управляваща партия – консервативната “Право и Справедливост” (ПиС).
Сред обещанията, припомня полският англоезичен сайт Notes from Poland, присъстват възстановяването на средствата за оплождане инвитро, промени в досегашния рестриктивен закон за абортите, прекратяване на неконтролираната сеч на горите в страната, нов детски омбудсман, увеличаване на заплатите в държавното образование, а също така възстановяване на замразените от Брюксел европейски фондове за възстановяване след КОВИД-19.
Според Ройтерс Туск е отбелязал стотния си ден на власт с добра обществена подкрепа, но сблъсквайки се с критика, че не е изпълнил предизборните си обещания. Докато критиците твърдят, че повечето от 100-те обещания на Туск за първите му 100 дни остават неизпълнени, той е изпълнил ключов ангажимент – деблокиране на милиарди от фондовете на Европейския съюз, които бяха замразени поради опасения относно върховенството на закона при ПиС. Агенцията отбелязва и че сред най-радикалните промени, въведени след идването на власт на новото правителство, са промените в държавните медии, които според критиците при ПиС са се превърнали в средства не само за правителствена пропаганда, но и за реч на омразата срещу малцинствата.
Според “Виртуална Полска”, водещ новинарски сайт в страната, който следи напредъка в прилагането на обещанията, до момента (25 март 2024 г.) едва 17 от стоте ангажимента са изпълнени напълно, а други 15 само частично. Новите власти във Варшава обаче имат готови отговори за критиката.
В публикацията си в социалната медийна платформа “Екс” Туск посочи "рекордния дълг, вездесъщата корупция, покварените медии, политизираната прокуратура и хаоса в съдилищата" сред списъка с нежеланото наследство, оставено от ПиС.
Здравният министър Изабела Лешчина заяви пред “Полсат”, че стоте обещания на Туск “остават валидни” и че правителството ги прилага “стъпка по стъпка”. Според нея причината за проблемите е наследството на последното правителство. “Не се справихме с всичко, защото, влизайки в министерствата, видяхме мащаба на проблемите и се сблъскахме с бедстващи проекти”, заяви тя.
А депутатът от ГП Мариуш Вичак в интервю за Полското национално радио заяви, че по някои от обещанията няма съгласие между трите коалиционни партии, и посочи като примери прекратяването на почти пълната забрана за аборта и увеличаването на необлагаемия доходен минимум.
“Ако бяхме хомогенно правителство, ако ГП беше спечелила 231 места в Сейма [парламентарно мнозинство – бел.ред] или дори още по-добре – достатъчна бройка, че да заобикаляме президентското вето, нямаше да е проблем да ни държат отговорни за тези сто обещания”, заяви Вичак.
ГП има 157 депутати в 460-местния сейм и се коалира с 64-те депутати от десноцентристката партия “Трети път” и 19-те от “Левицата”. Коалицията няма нужните три пети мнозинство (276 депутати), за да заобикаля президентското вето.
“Юрактив” също посочва разнородната коалиция като един от проблемите при изпълнението на обещанията. Дава се пример как председателят на Сейма Шимон Холовня от “Трети път” наскоро реши да отложи дебата по законопроекта за либерализиране на абортите за след местните избори, което депутатът от “Левицата" Паулина Матисяк нарече „чист опортюнизъм ”. „Позицията ни винаги е била ясна: жените имат право да решават относно тялото си и законът (за абортите) трябва да бъде либерализиран“, подчерта тя. “Левицата” също така се противопоставя на премахването на политиката за нулево ДДС върху храните и спирането на енергийните субсидии, цитирайки отрицателното въздействие върху живота на обикновените хора. Същевременно Матисяк изрази надежда, че правителството в крайна сметка ще намери „решенията, от които се нуждае“.
Основната опозиционна партия ПиС, която управлява Полша от 2015 г. до идването на Туск на власт в края на 2023 г., обаче отхвърли подобни обвинения.
„Трябваше да има 100 политики за 100 дни управление. Навършихме 100 дни управление и се оказва, че такива политики няма. Вместо това има 100 измами“, заяви ръководителят на парламентарната група на ПиС Мариуш Блашчак, цитиран от местното издание “300Политика”.
А канал TVP-World цитира депутатите от ПиС Яцек Сасин и Пшемислав Чарнек, които се заканиха, че заедно със свои колеги ще проведат поредица от проверки на министерства, за да контролират състоянието на изпълнението на предизборните обещания. Заместник-председателят на Сейма Кшищоф Босак от крайнодясната партия “Конфедерация” определи пред телевизията последните три месеца като “хаотични движения, разделяне на позициите в правителството и опити за управление с резолюции и комюникета.”
Междувременно изданието European Conservativе отбелязва, че полските консерватори трябва да празнуват провала на Туск не само на партийно-политическо ниво, но и заради самото съдържание на обещанията. Премиерът например не успя да промени радикално националната образователна програма въпреки намеренията си. Според изданието този ход, ако беше успешен, щеше „ефективно да премахне цели глави от полската история“.
С наближаването на местни и европейски избори фактът, че изпълнението на обещанията се забавя, създава главоболие за правителството, което се стреми да запази резултатите, постигнати на парламентарния вот миналата есен, отбелязва Ройтерс.
Така според унгарския вестник “Модяр хирлап” разнородната по състава си избирателна база често ще поставя Туск в позиция, когато “и вълкът ще е сит, и агнето ще е цяло". Изданието припомня, че Брюксел иска в замяна на замразените средства допускане на нелегални мигранти в страната и свободен достъп на ЛГБТК активистите до училищата, което няма да се приеме добре от полското общество, дори и от тези негови части, гласували за партии от коалицията.
„Да съдиш правителство след 100 дни, е като да съдиш книга след първите 40 страници. Ако е интересно – четем, ако не – оставяме го. Но можем ли да сме сигурни, че ще харесаме края, ако харесаме началото? Очевидно не. Важното е, че е видимо как правителството работи по въпросите“, обобщава пред “Юрактив” Олгерд Анусевич, експерт от Центъра за политически анализи във Варшава.
/bta.bg
