Искате в центъра на Монтана сами да изваете глинен съд? Възможно е. В малко импровизирано ателие в младежкия дом на площада в града. Там с топла усмивка ще ви посрещне Тодор Тодоров. Той не е майстор – грънчар, но може да ви даде кратък урок как сами да станете, макар и за кратко грънчари.
Тодор Тодоров е хореограф и създател на сдружение „Младежки порив за бъдещето“ в Монтана. При него всичко започва с танца, с любовта към истинските неща, за да стигне до раздаването, защото както казва Тодор „смисълът на живота ни е в даването и в любовта“.
А той прави с любов всяко нещо, до което се докосва. Преди години започва да работи в деца в Монтана, учи ги на българските ритми, на стъпките, на тайнството на нашите хора. Трупа идеи и емоции и много вяра в младите хора. Така през 2005 година се решава и създава „Младежки порив за бъдещето“.
„Такава организация може да просъществува само, ако е стъпила на идеи. Има я и днес точно заради това, а не защото там някъде има някакви пари, които трябва да се усвоят.“
Десетки млади хора са били част от „порива за бъдещето“. Някои от тях вече имат свои семейства, други са студенти, някои са успели да направят завидни кариери, но Тодор вярва, че това, на което са се научили, ще им остане завинаги.
Организирали са доброволчески кампании, защото „младите хора трябва да бъдат научени на съпричастност и човечност“.
„Надявам се, че сме дали на младежите тази чиста енергия да следват идеите си и да помагат.“, споделя Тодор Тодоров и истински вярва в това.
Неговата цел винаги е била да свърже работата на сдружението с изкуството и традициите. И се заел с проекта “Поляци и балканци”, съфинансиран от национален фонд “Култура”.
Работил заедно с читалища “Петър Богдан” в Чипровци, “Иван Вазов” в Бързия, и “Развитие” в Медковец.
Сдружението е първото в областния град, което защитава проектно предложение по националната програма “Младежки информационно-консултантски центрове 2007-2010 година” на Държавната агенция за младежта и спорта. В новия център младите хора получават безплатни консултации за здравословния начин на живот, трудовата реализация и заетостта, младежкото предприемачество. В центъра младежите се информират как да продължат образованието си в синхрон с нуждите на пазара и интересите си, участват в различни обучения за младежко лидерство и други специфични за местната младежка общност теми, свързани с гражданската активност. Младежкият център съществува и до днес, макар и управляван вече от друга организация. Защото смисълът е всички да работят за идеите, да няма делене и конкуренция, когато става въпрос за ценности и подкрепа.
Преди четири години започва проектът „Грънчарство за всички“
Днес в основното училище в село Бързия има грънчарска работилница. Идеята за проекта се ражда след концерт на танцов клуб „Бързия“, чийто ръководител е Тодор Тодоров, в сръбското село Гръкиня. В разговор с домакините от културно-уметническото дружество „Иван Цветкович става ясно, че този район е бил стар грънчарски край, както в България са Берковица и Троян. Така от дума на дума се стига до идеята да се възроди този занаят от двете страни на границата през общ проект. И „Младежки порив за бъдещето“ се заема с общия проект, който реализира заедно с „ДЕЛИ – пространство за творческа дейност" от Ниш.
„Благодарен съм на директора на училището в Бързия Анна Рангелова, която прие идеята с ентусиазъм. Преминахме заедно с нея през много трудности – всякакви, но днес в училището има грънчарска работилница. Вярвам, че съвсем скоро тя ще се пълни с деца, защото има варианти грънчарството да стане част от обучението в училището, или нещо друго, но все пак това трябва да се реши чрез институциите в образованието. Важното е училището да го има. Вярвам, че община Берковица няма да реши да го закрива. Би било пагубно за това красиво и голямо село. Днес наистина повечето деца учат в Берковица, защото те така искат. Аз нямам обяснение. Живееш срещу училището, а пътуваш всяка сутрин по тъмно да градското. Искаш ли да учиш, можеш навсякъде.“, казва Тодоров.
„В този проект с грънчарската работилница имаше само най-чисти помисли и се надявам хората са го усетят, защото за тези години съществуване само аз си знам какво ми е коствало. Не съм забогатял с финанси, но моето богатство е онова, което успях да дам на хората и продължавам да го правя тук в малкото импровизирано ателие в Монтана.“, казва Тодор.
На практика той все още печели хляба си от танците. Ръководи детска танцова трупа в София, където живее семейството му.
„Аз вероятно съм от малкото хора, които все още вярват в доброто. Преминал съм през много крушения. Понякога очите ми се пълнят със сълзи, но съм убеден, че даването, доброто – това са основните неща, които изпълват живота на човека. Когато водещото са идеите, а не интересът, всичко се случва. Често трудно, но става.“, споделя Тодоров.
Докато чака мераклии да седнат на колелото сам вае съдове. Преди Коледа направил много и всичко подарил.
„Малко ме натъжава това, че тук влизат деца, дошли си за ваканция от Западна Европа, а не наши деца от тук, от Монтана. Преди време дойде семейство от Варна, чийто син участваше тук в литературни четения и докато го чакаха, сложиха престилките и седнаха на колелото. Глината е като музиката. Дава ти сила, свързва те със земята, усещането е особено, успокоява.“, казва хореографът, посветил дните си на грънчарството.
За Тодор обществото има един много тежък грях към младите хора – „не ги учим да дават, не ги учим на доброволчество“.
„Не случайно в много страни в Западна Европа доброволчеството се зачита като част от образованието. Носи позитиви при кандидатстване за работа и в университета. Доброволчеството е съпричастност.
Ние всички като общество сме отговорни не само за доброволчеството, а изобщо за израстването на хората като добротворци. И вече от тук насетне може да се създаде среда да има по-голяма съпричастност и от там и доброволчество в най-чистите му форми.“
За Тодор животът се върти само около доброто.
„Важно е да имаме вяра – в себе си, в другите, да даваме и да общуваме чисто. Когато това стане, ще ни се случват нещата – и в личния живот, и в обществото, и в политиката. Не са нужни тайни и скрити срещи, лоши помисли и едно чудене как да станем по-богати – с какво - с пари, с любов, с доброта. Когато спрем да се вторачваме само в себе си и вдигнем глава, за да видим другите и да подадем ръка, на този, на когото е нужно, тогава ще стане. Всичко ще се случи.“
В това е убеден Тодор Тодоров, който не се отказва, не се отказва, когато му е трудно, не вирва глава, когато е успял.
И когато наистина му се плаче върти грънчарското колело, слуша музика и вярва, вярва че даването е вълшебство.
