„Вечен календар“, който се пази в Историческия музей на Видин и е един от най-ценните експонати в отдел етнография, предсказва тежка 2024 година за целия свят.
Календарът предизвиква голям интерес сред общността и две поредни години музеят публикува извадки от него, казва д-р Сашка Бизеранова, етнограф в Регионалния исторически музей във Видин. Тя лично е работила с календара, адаптирала е текстовете на съвременен български език, за да се разбираеми, като е направила и много пояснения в скоби.
„Вечен календар“ е документ на 164 години. Издаден в Букурещ през 1860 година с помощта на видински учители, търговци и занаятчии. Тогава по българските земи не е имало книгопечатане. Кръгът на Слънцето обозначава циклите в календара, които са 28. Новата година там започва не на 1, а на 14 февруари и първото число на всеки месец е днешната дата 14-ти.
„За съжаление прогнозите на настоящата година не са много добри. Това се отнася както за времето, така за плодородието и за политическата обстановка в световен мащаб. Тъй като културната ценност в един музей има друго предназначение – тя е обект на научно изследване, тук ще задоволим любопитството на онези, които искат да знаят какво е записано в календара. За верността или неверността на прогнозите, ние музейните служители не се наемаме да даваме оценки, да правим коментари и интерпретации.“, казва Бизеранова.
Календарът има много и различни раздели, но безспорно най-интересната част от него са предсказанията по години. Те са направени на база подреждането на планетите спрямо Слънцето и връзката им със зодиакалните знаци. Всеки един цикъл е 28 години, след което има повторяемост. В календара описаните предсказания са до края на 20 век. Сега сме в 24-тата година на повторяемия цикъл.
Предсказанието за 2024 година
"Властващата планета в тази година е Слънцето със зодията на везните, в жилището на Венера. Затова се показва годината твърде неплодоносна на жито, масло, грозде, коприна – не ще да са изобилни, и овощията ще се повредят съвсем.
Началото на зимата ще е много студено. Пролетта до юни ще е много студено, после меко, а най-после – много топло и безводно: ще произведе и вреда по говедата, а есента – с много слани. Тая година насажденията на лозята ще са благополучни, и ще се явят много скакалци. При това се предсказват много войнства (дженкове), запустения, много пожари, несъгласия, злополуки и метежи на източните църкви и на църковниците и на целия човешки род много и различни скърби (кахъри). Това доказва съединението на Сатурн с Юпитер, сиреч съединението със Сатурн ознаменува вражда и злоба между князете, въпреки тях в техните места ще следват и велики промени, а бъдещето на Франция подлежи на владението на Юпитер, затова освен всички други държави и провинции много зло, лош край ще да претърпи. Положението на Марс в първия небесен знак, значи велико кръвопролитие, при насочването на Луната в Сатурн, смърт на един голям господар. И най-после устрашава (заплашва) с велико войнство, ще бъде голямо зло, скръб и болезн (болка, недоверие) между царствата, народите и голям гняв между хората.“
"Вечен календар" е енциклопедия
Ценната книга освен с предсказанията и е изключително интересна с всички свои раздели. Тя е един вид енциклопедия с информация на България и света. В нея етнографи и историци намират много важни данни за хората и бита в района на Видин. На страниците на книгата се откриват имената на спомоществователите, които са предоставили средства, за да се издаде книгата и да я притежават. Те са основно от градове в Северна България, по малко от Южна. Във Видинско са попаднали 74 книги. Притежанието й е било въпрос на чест, показвало е определен социален статус и просперитет на собственика , казва д-р Сашка Бизеранова. Отличава се един спомоществовател – търговец, който е закупил 5 книги от "Вечен календар". От имената, записани като спомоществователи, етнографите са получили пълна картина на съществуващия през 1860 г. видински еснаф. В него са преобладавали куюмджиите – златари, търговци, които са търгували основно с румънския град Брашов и са наричани брашовяни. Сред спомоществователите се откриват и имената на учители –възрожденци, и единствената жена, поръчала книгата – учителката Татияна, допълва Бизеранова.
Гадателските книги
Най-ранните гадателски книги, изследвани от учените са от IX век. Те са много популярни до края на ХIХ век. Изследвани са редица учени, между които Божидарка Иванова и проф. Миляна Каймакамова. Обект на пророчествата в книгите, стигнали до нас, са изхранването и благоденствието на народа, семействата, което е свързано с климата през различните сезони и от природните явления и катаклизми. Затова пророчествата са кратки, но често са придружени с положителни или отрицателни характеристики. Структурата на гаданията е верига от еднотипни, многократно повтарящи се елементи, обяснява д-р Бизеранова. Подредбата на словата често се търси умишлено, за да внуши истинност. Краткостта на изразяване, липсата на литературни символи, метафори и алегории сочи, че има стремеж към яснота – какво и при какви условия ще се случи. Най-често в гаданията се търси връзка с климатичните и природните промени.
От Средновековието са запазени два „Коледник“-а, от периода XII-XIV век. Според тях от особено значение е в какъв ден се пада 1 януари или Рождество Христово. Първият от сборниците се казва точно „Коледник“, а вторият – „Така казва коледарникът за Божич“ (Божич е названието на Рождество, най-употребявано в Северозападните български земи). В друг труд - „Сказание Гръмовно“, предсказанията са съобразно гръмотевици в някоя конкретна фаза на Луната. Гръмовниците се появяват през IX век и се намират в различните гадателни книги до XIX век включително.
Сведения, от които историците могат да черпят познания, се съдържат и в няколко „Лунници“ – от XIII-XIV век. Хората от онези времена в „Сказание за месеца“ (месец е равнозначно на Луна, оттам е и народното „месечинка“) гадаят според обръча на Луната (дали е прав или полегат).
Често в книгата се предсказват бури, градушки, вятър, добри ветрове или „силни ветрища“. Дъждът е онзи фактор, който определя плодородието и изобилието, но ако се казва „ще се излеят“, „ще придойдат притоците“, означава бедствие. Лошо е и предсказанието „на водата намаляване“, защото означава суша, а това е равносилно на глад, на мор, на смърт дори, обяснява етнографът.
Дните от седмицата също имат значение в предсказанията от Средновековието. За зимата се предсказва, че ще е люта и тежка, ако Коледа е в понеделник, сряда и събота. „Добра“ и „хубава“ ще бъде зимата, ако Коледа е в неделя. Дълга ще е, ако е във вторник, снежна и мразовита, ако е в понеделник. Пролетта е отбелязана само в „Коледника“. Тя ще е зла, ако Коледа е в сряда, хубава, ако е в петък, бурна, ако е в четвъртък или в неделя. Лятото ще е хубаво и добро всички дни от седмицата, само ако е в неделя, ще е ветровито. Есента ще е дъждовна и ветровита, ако Коледа е във вторник, сряда, четвъртък и неделя. Ако Коледа е в събота, още през есента ще има сняг.
