Младият каменоделец от Враца Иван Симеонов (на снимката вляво) извая бюст-паметник на знаменития майстор Кольо Фичето. Инициативата за изработката е на строителите ветерани. Каменната скулптура е монтирана пред Камарата на строителите в София и в петък официално бе открита. Процесът по създаването на бюст-паметника отнема не малко време. Все пак крайният резултат - да оставиш нещо за поколенията, си заслужава целия положен труд, като всеки един детайл по композицията е изпипан максимално, обясни 23-годишният Иван Симеонов, който е трето поколение каменоделец.
"Самият паметник, първо има модел, самият проект е на моя колега Петко Арнаудов, той направи модела от глина. След което ми се довери аз да го изработя от камък. Материалът е врачански камък, нашият местен материал, варовик. Като труд това нещо отнема страшно много, всичко е ръчна изработка. Като времето отнема месец, два примерно. Скулптурата е цяла наука, цял космос. Всяко нещо изисква време и търпение, даже не всеки ден е благоприятен за работа... Но резултатът е налице, за щастие всичко се получи много добре. Все пак бюстът е на доста велик човек и аз лично се постарах максимално да изпипам всеки един детайл, за да може да краси страната ни... Това нещо остава стотици години, камъкът е вечен. Малко или много оживява, просто самият камък започва да излъчва енергия, за разлика от първоначалния вид. Една такава позитивна енергия, аз лично се зареждам много от творчеството... "
Иван Симеонов до момента има изработени около 10 бюст-паметника и продължава да твори. Той е завършил специалността "Художник-скулптор". Казва, че занаятът, който практикува е наследил от неговия баща и дядо.
"Завърших каменоделната школа в Кунино. И оттогава, че и по-рано, та до ден днешен се занимавам упорито с тази професия, каменоделството. Ние сме потомствени каменоделци и художници. Дядо ми още някога е завършил в Кунино, след това завършва и баща ми. И аз съм трето поколение каменоделец. Покрай баща ми така се ориентирах леко-полеко към този занаят, допадна ми, хареса ми... Аз имам брат, по-малък и той също така изявява желание и работи, действаме двамата с него, по братски, помагаме си. Отделно баща ни е един голям гръб, тук в базата му. Помага ни и той с повечето неща. Доста стар занаят е това. Вече кажи-речи е на изчезване. Все още има така единични бройки като мен, които продължават със занаята, имам съученици, които си работят по професията. Надяваме се като цяло да има повече млади хора, които да се занимават с всички български занаяти..."
Иван Симеонов казва, че обича занаята, който практикува и съветва всеки да преследва мечтите си.
