Георги Александров
Една от най-дълго пазените тайни у нас – къде почиват костите на Христо Ботев, ще бъде разплетена в навечерието на 1 юни. Зад идеята стоят доказани учени с авторитет, които твърдят, че са открили къде се намира гробът на поета-революционер. Сензационното твърдение ще бъде съобщено на 30 май във Враца, когато ще бъде представена книгата „Нови документи за гроба на Ботев“ от Николай Иванов, историк от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Авторът на творбата ще е презентира тезата си първо в аулата на Средно училище „Христо Ботев“ във Враца, а след това ще я представи и пред медиите в пресклуба на БТА.
Информацията потвърди общественикът Христо Илиев, който ще заведе Николай Иванов и компания до Манастирски дол, където според последните изследвания се намира гробът на Войводата. Заедно с автора на книгата във Враца пристига известният учен-историк проф. Пламен Павлов /почетен гражданин на Велико Търново и носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“/ и Боян Ботйов, наследник на революционера.
„Не сме се отказали от идеята да докажем, чрез ДНК-тест, че в Манастирски дол почиват костите на Христо Ботев. Неговият родственик Боян Ботйов е дал съгласие да съдейства с кости от семеен гроб, в който са погребани майката на поета Иванка, сина й Кирил и семейството на Кирил“, каза още Христо Илиев.
„Надяваме се бъдещата информация да предизвика обществен интерес и да доведе до археологически разкопки. Длъжни сме да проверим всяка версия за това къде се намират костите на Христо Ботев“, допълни пред „Конкурент“ общественикът.
147 години след героичната смърт на Войводата край Враца неговият гроб е неизвестен. През годините мнозина са се опитвали да го издирят, но никой не е успял да го посочи.
Настоящата хипотеза се базира на документи от Следосвобожденска България, оставени в БАН от врачанина Димитър Бучински. Той имал желание да издаде книга, но не успял да подготви изданието приживе.
Според тезата на Бучински, телата на трима от Ботевите четници, сред които и обезобразения труп на войводата, са били пренесени и погребани в Манастирски дол. Това е записано в документите, съставени от 3-членна комисия. Хората в нея са взели сведения от онези, които са погребали телата в местността край Враца.
Митове и легенди за Войводата
Доскоро се смяташе, че тленните останки на Христо Ботев най-вероятно се намират в масов гроб в църква във Враца. Тази хипотеза се подхранва от историята, че през 1876 година местен овчар намира телата на 7 души без глави. Слиза до Вознесенската църква и съобщава на местния свещеник. През нощта скрито свалят 7-те тела и ги погребват в двора на църквата.
Според преданието от двете страни на гроба, за да не личи защо е копано, пък и за белег, посаждат две дървета. Днес в двора на храма има две такива, които са на над 140 години. Вътре в двора на самата църква има една каменна плоча, в която описват, че тук лежат тленните останки на Ботевите четници.
Има и друга хипотеза. В началото на 20-ти век възрастна врачанка споделила лична тайна пред местния историк Димитър Бучински. "Баба Мика Иванова отива с поп Лука Шошев, местен свещеник от Враца. И казва на Димитър Бучински: „Искам да ти кажа нещо преди да си ида от този свят. Моята майка намери 7 глави в коритото на река Лева край град Враца и ги погреба в двора на Кипарийската църква“. Кипарийската църква е „12 апостоли“, твърди Христо Илиев.
Когато старият храм бил съборен там, където трябвало да е оградата на новия „Свети 12 апостоли“ намерили 7 черепа и ги препогребали. "Но тъй като те са пипани, вероятността да се открие ДНК материал, доколкото знам е по-малка, отколкото тези на обезглавените Ботеви четници във Вознесенската църква", посочва Боян Ботйов.
Години наред дирят къде е лобното му място
Години наред историческата наука се колебае къде е лобното място на Ботев във Врачанския балкан. Колебанията между местностите Вола, Йолковица и Камарата са разсеяни от Никола Обретенов, който води нарочна комисия на 2 юни 1927 г. – 50 години след смъртта на Ботев, за да посочи къде точно куршум е пронизал гърдите на водача им. Днес на това място има огромен камък, на който е изсечен текст, напомнящ какво се е случило.
Преклонението пред Ботев
През 1885 г. на Милин камък поставят началото на честванията, посветени на подвига на Христо Ботев и четата му.
На 27 май 1890 г. е открит първият паметник на Войводата. Негов автор е Густав Еберлайн. Той е демонтиран през 1955 г.
На 2 юни 1964 г. е поставен сегашният паметник на Ботев – 12-метровият монумент е изработен от бронз, а постаментът от сив гранит. Автор е скулпторът Владимир Гиновски.
Паметникът на връх Околчица
На връх Околчица, където е бил последният бой на Ботевата чета, е издигнат паметник с опълченски кръст. Монументът е изграден между 1935 и 1939 г. Висок е 35 метра. По политически причини между 1947 и 1991 г. кръстът е заменен с петолъчка. Автентичният му вид е възстановен след демократичните промени у нас.
