Продължаваме в „Конкурент“ да ви припомняме славни жители на Враца, чиито имена носят улици в града. Този път е ред на един държавник, на когото е кръстена тиха уличка в центъра на Враца. Благодарим на Цветана Евгениева за този текст!
Като политик, министър и регент на невръстния монарх Симеон, врачанинът Цветко Бобошевски играе значителна роля в управлението на България повече от 23 години.
Въпреки че по-голяма част от живота му преминава в София, в служба на България, до последния си ден остава свързан с Враца, където са гробовете на първородния му син Стефан, починал на 2 години от дизентерия, и на баща му Петър, известен врачански търговец. Софийският му дом бил наричан “Врачанското консулство”.
Като правителствен комисар за възстановяване на щетите от големия пожар във Враца през септември 1923 г., Бобошевски помага на града и на хората да преодолеят по-леко пораженията. По време на погрома на Септемврийското въстание през 1923 г. се застъпва пред генералите Никола Русев и Иван Вълков за десетина интелектуалци от Враца, замесени в събитията, сред които Анто Бояджиев, като лично донася заповедта за освобождаването им от ареста. Той не позволява шпицкомандите на капитан Харлаков да влязат във Враца. Спасява от арести и депортиране много евреи, като им дава адреси на роднини и приятели в родния си град, където те остават за известно време. Назначен е за регент на малолетния цар Симеон II през септември 1944 г. заедно с проф. Венелин Ганев и Тодор Павлов. Тримата управляват до 18 септември 1946 г., когато България е провъзгласена за република.
Пет месеца преди да почине, вече много болен, моли да бъде закаран във Враца, за да се прости с близките си и със спомените.
Умира на 21 декември 1952 г. в дома си на ул. "Цариградско шосе" 23, неуспял да допише мемоарите си за България. На погребението правителството на Вълко Червенков му отдава почести като на виден държавник.
ЗАБЕЛЕЖКА: Снимките са предоставени от дъщерята на Цвятко Бобошевски, Милка Бобошевска – Босолова.
