Село Златия се намира в Северозападна България и е част от община Вълчедръм. Разположено е на десния бряг на река Цибрица, на разстояние около 5 км от река Дунав. Селото се намира в едноименната местност "Златията", известна като една от най-плодородните в България. Преди години селото било многолюдно, над 2300 били жителите му. Днес са малко над 600. Действащи са били 2 училища (начално и основно, което е закрито 2021 година). Сега има само детска градина. В селото има 7 магазина, аптека, лекарски кабинет и полицейски участък. Известно е със своите „Калушари“. За селото разказва кметът Снежина Борисова:
"Едно голямо село се управлява с много търпение и човещина. Нямаме особени проблеми... Благодарение на общинския кмет Иван Барзин повечето улици, които не са асфалтирани са баластрирани. Добре работим с Общината. Магазините са ни добре заредени... Предстои да решим и проблема с водата, защото тя е негодна за пиене. До края на годината ще направим нов сондаж и ще имаме вода...".
В близост до кметството се намира историческият паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Паметникът е построен през 1932 година в чест на падналите бойци от селото. Той представлява красив постамент с войник на пост. Другият паметник се намира в долния край при влизане в селото и е построен през 1941 година в чест на падналите в Първата и Втората световни войни. Около него има парк.
Съборът "Калуша" се провежда всяка година в петък, събота и неделя на седмицата след "Свети Дух", а фолклорният танцов състав „Калушари“ са гордостта на селото, обясни Пролетка Николова, секретар на читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1921“:
"На събора в "Панаира" идват много хора. Поддържаме състава... Имаме и други самодейци... Селото някога беше голямо, но сега останахме по-малко, но се справяме... Има хора, които се занимават със земеделие и такива, които работят в АЕЦ - Козлодуй... Имаме автобус за София и с него ходим до Вълчедръм и Монтана. За Лом няма транспорт. С коли ходим, ако се наложи...".
Председателката на читалището Стефка Патрашкова, която е дългогодишен начален учител в селото, тъгува за закритото училище:
"Закриха го 2021 година. Като мина покрай него, ми се плаче, но така е... Едно време кипеше живот. Имахме две театрални групи... Имахме и мажоретен състав... Не са много младите хора, но има... Къщи също се купуват. Лятото си идват децата и те се включват в дейността на читалището... Иначе имаме и животновъди... По исторически данни селото е създадено 15 години преди 1800 година. Образувано е от две махали – Куле махала и Калугер махала. На запад от река Цибрица (на 200 – 300 м от нея) е имало манастир, който не съществува днес. От там идва и името на Калугер махала, като спомен за този манастир..."./Радио Видин
