Интервю Спорт

Илия Здравков: Пренесох и доразвих от Швейцария церемонията за спортистите ветерани

  06.12.2022 10:10             
Илия Здравков: Пренесох и доразвих от Швейцария церемонията за спортистите ветерани

Илия Здравков е майстор на спорта. Заслужил треньор и международен съдия по борба на световната федерация /FILA/. Бил е състезател в Ботев и ЦСКА, носител е на над 40 медала, завоювани на 4 континента. Заради огромния си принос към спорта е провъзгласен за почетен гражданин на Враца. Тази година навърши 75 г., заради което беше отличен на церемонията на спортистите ветерани и юбиляри, проведена в края на ноември във Враца.

 

Как се чувствате на 75 г. Удовлетворен ли сте от признанието, което получихте от обществото?

Да, станах на 75 г. преди няколко месеца. Чувствам се щастлив, защото усещам уважението на обществеността във Враца и областта, на доста хора в България, дори и на колегите международни съдии в чужбина. Получих много честитки и картички за 75-годишнината, което за мен означава не само жест на внимание, но и отношение. Получих уважение от Гърция, Германия, Швейцария… Благодаря и на всички в нашия град, които ме почетоха. Благодаря за възможността, която ми беше дадена – да организирам тази церемония, която правим от 13-14 години. Никой друг в България не почита като нас спортистите ветерани, а те заслужават това внимание, защото са отдали живота си, трудили са се с пот на челото, за да ни зарадват. Позволете ми да благодаря и на представителите на четвъртата власт – медиите, благодарение на които ние успяхме да наложим тази церемония, а я направим традиционна и да караме в цяла България да ни завиждат за нея.

Благодаря специално на вестник „Конкурент“, чийто екип неуморно, всеотдайно и енергично нашите прояви. Екипът е единственият, който пише за спортните хора не само във Враца, но и в целия Северозапад. Благодаря не само на главния редактор Георги Александров, но и на екипа на изданието затова, че ни информират с точна и обективна информация.

Надявам се, че с общи усилия ще продължите да правите тази церемония, която аз създадох и успях да наложа като традиция за Враца и България. Вложих доста в това тържество – видях го в Швейцария, но го разработих, разширих и обогатих. Не бях сам – имах подкрепата на кметовете на Враца, на общинската управа, на приятели и спонсори. Затова стигнахме толкова далече, защото обединихме усилията си.

В цяла България ни завиждат за тази церемония. Бихте ли разказали откъде тръгна идеята?

Това е самата истина. Обаждат ми се колеги от цяла България, звънят ми и международни съдии. Питат ме как успявам, откъде взимам пари за награди, церемонии, тържества? Малцина ми вярват, че аз не съм взел една стотинка от средствата, които събирам от спонсори. Правя го след всяка церемония, като така подготвям следващата. За мен е важно уважението. Ние, защото аз не съм сам, а ми помагат и хората от Спортно дружество „Ботев“ с почетен председател Георги Асенов, създадохме една прекрасна традиция. Пренесох нещо, което се прави в Швейцария. В началото ми е помагал моят син, аз съм давал пари от джоба си. Винаги съм срещал подкрепа от общината, а сега в лицето на кмета Калин Каменов усещам истинска опора, когато имам нужда от нещо. Не забравям за спонсорите, които награждаваме на всяка церемония, защото без тях няма да реализираме плановете си.

А откъде е идеята за церемонията?

Видях това тържество в училището, в което учеше моят внук в Швейцария. Там обаче се прави такава церемония веднъж в годината – награди получават учителите и спонсорите, помагали за тържеството. Усетих уважението на хората – наградените получиха плакет и електроуред. Тази традиция пренесохме и тук. При нас награждаваме два пъти в годината спортистите ветерани и юбиляри – веднъж около Денят на спорта, който се чества обикновено на 17 май, а втори път в дните преди коледно-новогодишните празници. Опитахме се да обхванем не само град Враца, но и областта, като обърнахме внимание на всички спортове. Може да имаме пропуски, но като разумни хора се опитваме да се поправим и следващият път от церемонията да си тръгнат сити и доволни хора, усетили уважението и признанието на поколението след тях.