Осмото откритие на България е на врачанина Доц. д-р Йото Стоянов Танчев(30.07.1917 г. – 19.19.2000 г.)
Доц. д-р Йото Стоянов Танчев е почетен гражданин на град Враца; награден с Орден на труда – златен, с орден Кирил и Методий – I степен,носител на почетен знак на Министерството на здравеопазването
Той открива и за пръв път описва Балканската ендемична нефропатия/БЕН (Balkan endemic nephropathy) или Дунавска ендемична фамилна нефропатия, известна като врачански нефрит – особено заболяване на бъбреците, което не е типично за известните дотогава хронични нефрити. Наричат го осмото откритие на България. Болестта се среща в Румъния, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия по течението на среден Дунав, а в България – само в 25 села във Врачанско и 5 в Монтанско.
Йото Стоянов Танчев е роден на 30 юли 1917 г. в с. Боденец, Врачанска област. Баща му, Стоян Танчев Велчев, е чиновник, дългогодишен секретар на общината в гр. Мездра, Врачанска област. Майка му, Донка Иванова Танчева, е домакиня. Дядо му, Танчо Велчев, е бил известен народен лечител.
Йото Танчев завършва Врачанска мъжка гимназия „Цар Борис III“ през 1936 г. Същата година започва следването си по медицина в Медицинския факултет в гр. Клуж, Румъния, където остава до 1940 г., след което се прехвърля в Медицинския факултет на Софийския университет в София. Дипломира се през 1942 г., като защитава успешно докторска теза върху промените на левкоцитите при някои хронични заболявания, под ръководството на проф. Константин Чилов, проф. Владимир Алексиев и проф. Тошо Гоцев.
Съпругата на доцент Йото Танчев, Лиляна Панайотова Савова (1923 – 2012) от гр. Враца, е била дългогодишна статистичка на Първостепенна окръжна болница в гр. Враца. Имат двама сина, които по примера на баща си са поели пътя на лекарската и преподавателска професия. Доцент д-р Стоян Танчев (1945) – дългогодишен Ръководител на Катедрата по акушерство и гинекология, Медицински университет – Плевен и професор д-р Панайот Танчев (1948) – Университетска болница по ортопедия и травматология – Горна баня, София.
Йото Танчев започва трудовата си дейност като участъков лекар в с. Бов, Софийска област, а след това работи в с. Горна Кремена и с. Крушовица, Врачанска област. Междувременно е мобилизиран и участва във Втората световна война в периода 1944 – 1945 г. като младши лекар на санитарен влак в Югославия.
Постъпва на работа в Първостепенна окръжна болница в град Враца през 1947 г., където остава без прекъсване до пенсионирането си през 1982 г. Отначало е младши, а по-късно старши лекар във Вътрешното отделение на болницата. През 1951 г. специализира вътрешни болести в ИСУЛ под ръководството на проф. Васил Цончев, проф. Ташо Ташев и проф. Иван Пенчев. От 1951 г. е хоноруван преподавател по вътрешни болести в Медицински колеж – Враца.
През 1962 г. става основател и началник на първото в България специализирано отделение по нефрология, което по-късно прераства в клиника по нефрология и хемодиализа. През 1970 г. Йото Танчев се хабилитира като доцент към Катедрата по терапия, Медицински факултет на Медицинска академия – София на база Първостепенна окръжна болница Враца. Доцент Танчев е дългогодишен методичен ръководител и републикански консултант по нефрология във Видин, Монтана и Габрово. Член е на Съюза на учените в България, член-основател на Българското нефрологично дружество, на катедрени и научни съвети в Медицинска академия – София.
Има признати специалности по вътрешни болести и по нефрология.
С научна дейност доц. Йото Танчев се занимава от 1950 г. Той е автор и съавтор на повече от 250 научни статии и доклади в България и в чужбина.
Още като млад участъков лекар във врачанските села Горна Кремена, Цаконица и Кален, д-р Йото Танчев започва своите проучвания върху атипичния нефрит. През 1956 г. заедно със своите колеги от Врачанската окръжна болница Цветан Евстатиев, Димитър Доросиев, Жулиета Пенчева и Георги Цветков описват за първи път в света в сп. „Съвременна медицина“ основните клинични и лабораторни симптоми на това своеобразно заболяване, срещащо се само в ендемични райони на България, Румъния и бивша Югославия. Публикацията предизвиква голям интерес в България и в чужбина. Този приоритетен труд и няколкото след него публикувани основополагащи статии и доклади на доц. Йото Танчев са причината за последвалата лавина от многостранни научни изследвания не само на Балканите, но и в целия свят.
Първите проучвания на Йото Танчев и съавт. се базира на широко скринингово изследване на жители на селата около град Враца, България.
През 1964 г. СЗО организира голям конгрес по проблемите на БЕН в гр. Дубровник, Хърватия, в който участват най-авторитетни нефролози от целия свят. На този форум е прието, че новоописаната от доцент Йото Танчев и съавтори от България ендемична нефропатия представлява нова нозологична единица в хуманната медицина. През 1988 г. Патентното ведомство на Република България (тогава ИНРА) издава заслужено на доцент Танчев и колектив диплома за откритие № 8, наименувано „Явление при нефропатиите“ и ги включва в Златната книга на откривателите.
Най-престижните нефрологични учебници и книги като ''Oxford Text book of Clinical Nephrology'' под редакцията на С. Камерън и др., многотомното издание на Харвард и Калифорнийски университет ''The Kidney'' под редакцията на Б. Бренер и Ф. Ректър и др. започват неизменно главите за Балканската ендемична нефропатия с името на откривателя на заболяването доцент Йото Танчев и отбелязват приоритета му при описването на основните му симптоми.
