България

Вяра и 4 млн. болта крепят Желязната църква в Истанбул

  23.09.2022 18:40             
Вяра и 4 млн. болта крепят Желязната църква в Истанбул

Тази година българският храм в Истанбул „Св. Стефан“, наричан Желязната църква, чества 130 години от полагането на основния камък. Това се е случило на 27 април през 1892 г. от екзарх Йосиф I Български. От днешно гледище църквата е уникална в няколко направления. Тя е световно признат шедьовър на архитекта Азнавур - елементите й са излети от 500 тона желязо, държани от 4 млн. болта и нита. В онези години е струвала 4 млн. сребърни лева. Храмът, чийто олтар гледа към залива Златния рог, сбъдва и метафорично думите на Иисус Христос: "На тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).

Не на последно място храмът е огледало на борбите на българите за самостоятелна църква. На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис разрешил създаването на Българската екзархия. Това е и официалната дата на възстановяването на самостоятелността на Българската православна църква. След Освобождението в 1878 г. седалището на Българската екзархия остава в турската столица до Балканската война през 1912 година.

Три пъти

Всъщност основният камък на „Св. Стефан“ е полаган общо три пъти.

През 1849 година княз Стефан Богориди - българинът на турска държавна служба - подарява за български черковни нужди голям двор с три постройки - една дървена и две каменни. Мястото е от голямо стратегическо значение. Намира се в цариградския квартал „Фенер“ на самия бряг на Златния рог, но най-важното - близо до седалището на Вселенската патриаршия. На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис. В същата есен е тържествено осветен от митрополит Прокопий Созоагатополски, единственият от архиереите на Вселенската патриаршия, който по онова време е можел да служи на църковнославянски. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, като е посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на новата Желязна църква. Това е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф I Български също полага основния камък на 27 април 1892 г. Две лета по-рано със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е живелият в Османската империя архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.

Терен

Тъй като теренът е нестабилен, архитектът предлага конструкцията да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи.

В онези дни търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните са от ковано желязо, всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

Австралия

През XIX век българският храм е резултат от експериментирането с железни църкви в цял свят. Преносимите храмове са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви. Те са изпращани във Филипините, Перу, Боливия, но отдавна ги няма. Днес „Свети Стефан“ е може би единствената оцеляла желязна църква в света.

В архитектурно отношение отвън тя съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Стилът на интериора има ар нуво влияние - първият такъв пример в Истанбул. Виенските майстори обаче изработили иконостаса по католически образец. Тогава секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур отиват до Русия, за да преговарят с руска фирма за изработка на православен иконостас.

Шестте камбани също са отлети в Русия. Две от тях звучат и до днес.

Влакът с поклонници закъсня за освещаването

На 8 септември храмът навлезе в своята 125-а годишнина от освещаването. То е извършено от екзарх Йосиф I (адвокатът и философ Лазар Йовчев) на Рождество Богородично през 1898 г. За церемонията в 21 часа на 7 септември от гара София потеглил специален пътнически влак с 22 вагона, теглен от парния локомотив “Бузлуджа”. Първоначално поклонниците били 320, но на всички спирки и гари до границата се качвали нови хора и броят им достигнал 740 души. Заради проблеми от турските власти и липсата на вагон-ресторант за храна официалните лица от България пристигнали с ден закъснение. За да компенсират българските гости, църковното настоятелство и екзархийското ръководство решили да повторят тържествената литургия същия ден (9 септември) от 9 часа.

 



Головата серия на Батов продължава
Тригодишно момче случайно простреля майка си с пистолет, намерен у дома
МВР неутрализира престъпна група занимаваща се с транспортиране на нелегални мигранти
Бяла Слатина - с поглед в бъдещето за по-добър живот
2300 коли са се струпали на изхода от Русия към Грузия. Увеличават патрулите
Ваня Григорова: Инфлацията със сигурност ще продължава да се увеличава