Идвайки във Врачанския Балкан, непременно си оставете поне половин ден, за да минете по екопътеката до водопад Боров камък, известна още и като Врачанската екопътека.
Това е една от най-живописните и екстремни пътеки в България, минаването по нея ще Ви накара да усетите както адреналина в кръвта си, така и красотата на Врачанския Балкан.
Началото на пътеката ще откриете лесно – започва на няколкостотин метра от последните къщи на село Згориград. Щом стигнете до центъра на селото, продължете направо по шосето и покрай река Лева. На доста рязък завой, на полянка под гората, започва самата екопътека – ще видитеинформационна табела на Природния парк.
Пътеката първо върви полегато покрай бившето хвостохранилище на някогашната оловно-цинкова фабрика „Мир“, съществувала към рудника над селото, функционирал до 2002 г.
Местността е свързана с един от най-трагичните моменти от новата история на България и врачанския регион – на 1 май 1966 г., след няколкодневни проливни дъждове се срутва подпорната стена на хвостохранилището и огромна маса кал и тежки метали потича като стихия към село Згориград, разрушавайки половината село и квартал Кемера на Враца – загиват над 500 човека.
Отляво на пътеката ще видите стърчащите водоотточни кули на хвостохранилището, както и останки от подпорната стена – единствените, напомнящи за трагедията в тази приказно красива долина на река Лева. Върху някогашното хвостохранилище отдавна расте акациева гора.
Пътеката криволичи покрай живописната рекичка и скоро след първото дървено мостче започва каскада от миниводопади и вирчета. Пътеката минава по мостчета, стръмни дървени стълби и парапети, докато ви заведе до водопада Боров камък – за 1 ч и 30 мин.
Особена тръпка предизвиква преминаването по моста, който обикаля една от скалите, извисяваща се на над 15 м над реката. Пътеката за водопада продължава и след тази своеобразна виа ферата.
Пътеката е добре обозначена и има насочващи дървени табелки, но ако на моменти се колебаете откъде да минете – погледнете в краката си, на много места ще видите маркировка от яркочервена точка.
Самият водопад е висок 63 м, като през лятото почти пресъхва, но си струва да се види!
След запомняща се снимка под водопада може да се качите и над него, за да се насладите на красивата панорамна гледка към долината. Пътеката минава непосредствено зад водопада и се изкачва по дървена стълба вдясно.
Ако продължите,стигате да полянка с дървен заслон и място за барбекю. Имате два варианта да продължите: към хижа „Пършевица „– за 1 ч, или по маркираната с червен цвят пътека към връх Околчица – за 4 ч.
Полезна информация:
В началото на екопътеката има малък импровизиран паркинг за около 2-3 коли. Носете си вода, особено през лятото няма откъде да си налеете.
Препоръчително е пътя да не се минава с деца под 8 г., особено ако не са добре подготвени и с планински обувки – на места е доста стръмно и има големи камъни за преодоляване, както и място с пресичане на реката.
Идването извън сухия летен сезон изисква внимание и добра екипировка – най-вече стабилни обувки, които да не се пързалят по мокрите камъни. Бъдете особено внимателни по стръмните участъци, където има повече опадали листа – вероятно е отдолу да има кал, или дори сняг напролет./openvratsa.bg
