Огромна озонова дупка, която може да бъде наблюдавана целогодишно, е идентифицирана над почти целия Тропически регион на планетата, става ясно от публикация в специализираното списание на Американския институт по физика AIP Advances. В съобщение за пресата учените предупреждават, че тя може да повлияе на живота на близо 50 процента от населението на Земята.
Откритието е на професор Чен-Бин Лу от университета „Ватерло“ в Онтарио, Канада. В рамките на изследването той стига до стряскащото заключение, че озоновата дупка над Тропиците е 7 пъти по-голяма от тази над Антарктида, смятана досега за най-голямата. Освен това според учения дупката съществува от поне 30 г. и за разлика от антарктическата, която се появява само през пролетта, може да бъде наблюдавана през цялата година.
Опасността
„Тропиците съставляват половината от повърхността на планетата и са дом на около половината от световното население. Наличието на толкова голяма озонова дупка там може да предизвика голяма глобална загриженост“, алармира професорът. В статията той допълва, че „изтъняването на озоновия слой може да доведе до повишена ултравиолетова радиация, което на свой ред може да увеличи риска от рак на кожата и катаракта (т.нар. перде на очите), да отслаби човешката имунна система, да намали селскостопанската продукция и да повлияе отрицателно на чувствителните водни организми и екосистеми“.
Според Чен-Бин Лу предварителните доклади вече показват, че нивата на изтъняване на озоновия слой над Тропиците са много по-големи от очакваното.
Радиация
Озонът е нестабилен газ, чиято молекула се състои от три кислородни атома. Образува се в резултат на въздействието на ултравиолетово лъчение върху обикновения кислород. Полученото вещество абсорбира най-опасната част от ултравиолетовата радиация, осигурявайки, както се смята, съществуването на живота на Земята. Според една от теориите излизането на животните на сушата е станало възможно едва след образуването на озоновия слой.
Откритата от Лу озонова дупка е изненада за колегите му в научната общност, а причината за това е, че досега използваните от тях модели не дават отговор на въпроса как е възможно да се е появила.
От 70-те години на миналия век учените са установили, че нивата на озон са изчерпани в определени региони. Когато нивата на озон намалят с до 80% от нормалните си стойности, обедненият регион бива определян като озонова дупка.
Най-известната такава е над Антарктида, която се появява през пролетния сезон и се следи стриктно от 80-те години на миналия век насам от различни научни организации. Има сезонен характер, като достига максималния си размер от август до октомври и понякога се задържа през декември. От време на време се регистрира появата на дупка над Арктика - последният такъв случай е от 2020 г. Подобно явление над Тропиците досега не беше известно.
Загубата на озон се приписва на използването на химикали като хлорофлуоровъглеводороди, хидрохлорфлуорвъглеводороди, въглероден тетрахлорид и метил хлороформ, което налага забрана за тяхното използване. Това се случва през 1987 г. с приемането на Монреалския протокол. Въпреки това концентрацията им в атмосферата е все още висока и заплахата от разрушаването на озоновия слой остава.
Миналата година Обединената национална програма за околната среда публикува доклад, според който забраната за използването на опасните химикали помага за възстановяването на озоновия слой. Новото откритие на Лу обаче противоречи на тази теория. Професорът използва по-различен метод за анализ на данни - той сравнява промените в нивата на озон в проценти, както и в абсолютно изражение през 2000 г. с тези през 60-те и 80-те години и открива, че над Тропиците има дълбока целогодишна озонова дупка.
„Изглежда немислимо голямата тропическа озонова дупка да не е била забелязана досега. Но има някои фундаментални предизвикателства, за да бъде направено това откритие“, обяснява ученият.
На първо място, наличието на озонова дупка се констатира чрез т.нар. фотохимична теория. Второ, за разлика от сезонните антарктически/арктически озонови дупки, които се появяват главно през пролетта, тропическата озонова дупка по същество остава непроменена през сезоните и следователно е трудно да се открои при наблюденията. Ето защо откритието на Лу подчертава пропуските в преобладаващите теории за това как се разрушава озонът.
Теории
Въпреки забраната за използването на определени химикали най-големите и устойчиви озонови дупки не са изчезнали през последните десетилетия. Затова още преди 20 г. Лу и негови колеги предлагат нова теория за разрушаването на озоновия слой. В основата й е хипотезата, че вина за изтъняването му имат космическите лъчи.
Канадският учен е разработил свой собствен модел за анализ на озоновите дупки и го е нарекъл „реакция на електроните, задвижвана от космически лъчи“. В поредица от статии Лу доказва, че основният фактор, снижаващ нивото на озон, е въздействието на космическо лъчение, чието влияние върху Земята е обратнопропорционално на слънчевото. Високоенергийните частици от дълбокия космос предизвикват реакции на молекулите в най-студените (долни) слоеве на стратосферата, което води до масово освобождаване на вещества, разрушаващи озоновия слой.
