Ние, българите, трябва да проумеем, че сме слуги, а не началници в този живот, твърди почетният гражданин на Враца
Д-р Георги Езекиев е роден през 1962 г. в гр. Вършец. Завършва средното си образование с отличие в СУ „Христо Ботев“ – Враца.
Професионалният му път в медицината е изцяло свързан с хирургията и онкологията. Завършва „медицина“ в Медицински университет- Плевен през 1988 г. и в последствие придобива специалност „Обща хирургия“ (1996г.) и „Онкология“ (2002г.) Специализира лапароскопска, колоректална и чернодробна хирургия в най-реномираните хирургични клиники в Италия, Франция, Австрия и Германия.
От 1989 година година работи в КОЦ -Враца, а от 2005 година е началник на отделението по онкохирургия към КОЦ - Враца. От началото на кариерата си на лекар до днес е направил над 40 000 операции, като негово дело е една от първите сингъл порт лапароскопски операции в България, извършена в КОЦ – Враца ЕООД.
Лекар, предприемач и общественик, д-р Езекиев организира и участва в множество благотворителни инициативи през годините.
С активното му участие и подкрепа са осъществени редица инициативи, свързани с образованието и професионалната квалификация на младите.
В лично качество той е предоставил десетки стипендии на млади врачани в различни области.
В качеството си на ръководител и член на управителни органи на НПО и обществени организации е бил инициатор и проводник за финансовото обезпечаване на мерки за развитието на региона.
Подкрепя и активно участва в проекти, свързани с популяризирането на спорта в Северозападна България.
Д-р Езекиев е ментор и учител на много млади лекари от Северозапада.
През 2022 г. Общински съвет – Враца му присъди званието „почетен гражданин“ за принос в медицината.
Георги Александров
В началото искам да уточним: г-н докторе, г-н почетен гражданин на Враца, приятелю... как да се обръщам към теб, когото познавам от над 20 години?
Както ти е удобно, но искам да е на „ти“. Предпочитам да не е с първите две предложения, защото онова, с което се раждаш и умираш, е приятелството.
Човек и добре да живее… става почетен гражданин. Как се случи така, че ти доживя това признание /защото във Враца често признанието идва пост фактум/?
Честно казано беше изключителна изненада за мен. Познаваме се отдавна. Аз съм изключително остър човек. Сигурно, защото съм перфекционист във всяко едно отношение – и в приятелството, и в работата. Държа и другите да са като мен. Затова критикувам, понякога и яростно. Не ми е пукало какви ще бъдат последиците от острия ми език. Смятам, че ако критичното мислене е на поне 30% от обществото и те имат мнение за работата от министрите до чистачките, ние ще живеем по-добър живот. Трябва да имаме изисквания – към себе си и към другите. Конформизмът е най-голямото блато за един мъж. Казано по врачански – мишкуването пречи на един човек да бъде каквото и да е.
Слушах внимателно изказването ти, когато получи статуетката на почетен гражданин. И си припомних един период от живота ти, на който искам да те върна. Защо напусна СДС?
Това беше следствие от политика на правителството на Филип Димитров. Исках нещата да се случват. А не да очаквам някой от София да ми звънне по телефона и да иска да сменя някой директор във Враца, защото бил комунист. А той е най-добрият инженер например в завода, който ръководи… И после се оказа, че онези, които издаваха заповедите от столицата, са доносници на Държавна сигурност. Когато видях, че 2/3 от т.нар. Координационен съвет на СДС са доносници на ДС, се разочаровах окончателно. Тогава разбрах, че работата няма да стане по начина, по който си я представях, че трябва да минат няколко поколения в България, докато се промени нещо.
Сега виждаш ли тази промяна?
Преди година-две в София нали имаше вълнения! За някои хора си мислех, че са герои, а ги активираха и всичко…приключи, защото ченгетата ги вкараха в подкрепа на мафията. Лошото е, че докато чакаме да се случи нещо, беше отгледано друго поколение със същия изкривен морал като на онези, срещу които се борихме. Това са хора, които не им пука за обществото. Във вените им тече кръвта на дедите им, които бяха подлеци и крадци, а те са същите подлеци и крадци.
В речта си пред общинските съветници каза, че заслужаваш да си почетен гражданин. Защо?
Абсолютно. Защото съм правил много повече за хората и за обществото, отколкото за семейството си. Може да не съм имал пари за себе си и за семейството си, но съм давал пари за стипендии на десетки умни и талантливи деца. Не съм бил тарикат на гърба на хората. Горд съм с това, че не съм крал държавни или общински пари. Щастлив съм с това, че моите две деца са същите като мен – не понасят ограничения на свободата си и се борят с трудностите в живота по техния си начин. Не са на държавна служба, не харчат парите на данъкоплатците със служебен телефон и пред държавен компютър, на който да си играят на игрички. С цената на всичко съм ги възпитавал да бъдат добри с хората. Аз съм слуга в болницата на моите пациенти. И очаквам, когато отида в общинска или държавна структура съответният чиновник да разбира, че е мой слуга, защото аз плащам неговата заплата. Ние, българите, трябва да проумеем, че никой не ни е началник, а че всички сме слуги в този живот!
Децата са гордостта на всеки баща. Разкажи повече за твоите - Савина и Йордан?
Моите деца са добри и честни, почтени и работливи. Занимават се с частен бизнес. Синът ми Йордан има цех за обработка на камък. Продължава мой бизнес – преди години се занимавах със селско стопанство, но разбрах, че това е глупаво. Писал си за него – той е единственият лицензиран съдия по бокс в България версия WBA, като съдийства само на битки за титли. Савина имаше много добри попадения в модния бизнес. Отидох в Лондон, за да видя бутика, който има с нейна приятелка. Той се намира на изключително престижно място. Има PR агенция с нейна приятелка, поема ангажименти за фирми от Западна Европа, които имат интереси в България.
Аз съм щастлив човек – децата ми са много готини, обичам ги. Те имат страхотно чувство за хумор, което за нашето семейство е много важна черта. Иронията и автоиронията е норма на поведение в нашето общуване.
Още не съм те питал за основното ти занимание - онкохирургията. Знам, че за да оцелееш в тази месомелачка, е нужно да имаш и чувство за хумор. А твоето е пословично...
Така съм подредил живота си, че гледам, след като изляза от операционната, да не мисля за работа. При мен е много тежко. Случвало се е по цели нощи да сънувам операции, болката на хората, отчаянието… Опитвам се това смазващо напрежение да го неутрализирам с общуването с хубави хора. Аз поне не съм открил по-голямо удоволствие в живота от общуването с готини хора!
Разкажи ми тогава за своите страсти - бокса, качествените напитки и хубавата храна?
Който ме познава, знае, че съм бонвиван в добрия смисъл на думата. Моят приятел Мишо Петков твърди, че не е виждал бохем като мен. Сигурно това е компенсацията, която заслужавам за работата в болницата. Когато изляза от там, искам да се радвам! Не искам да виждам тъжни хора и болка. Искам да пия хубаво вино, качествено уиски, да запаля една пура… Не мисля, че това е укоримо. Обожавам хубавото вино /и разбирам от вино!/, както и хубавата храна. Боксът е моя страст. Писал си много за това.
Какво е мнението ти за журналистиката, тъй като не си безучастен към тази професия?
Никога не съм се бъркал в журналистиката. В началото опитах, но вече съм предал всичко на едни млади и хубави хора, които се оправят без мен. Авантюрата ми с медиите е част от моя граждански дълг, който имам и изпитвам, който ще изпитвам, докато съм жив. Имам вкоренено в мен усещането, че имам задължение. Защото не ми е все едно какво се случва. Ние сме собственици на заобикалящата ни среда, защото тя зависи от нас.
Защо помагаш на хората, които бягат от войната в Украйна?
Приеми го като въпрос на доброта. Не мога да съм безучастен към тези хора. Върхът на безобразието и човешката деградация е тази война, а Путинската дезинформация, с която ни заливат, е големият срам за нашия народ. По-голям срам дори от Народното събрание…
Какво те прави щастлив?
Това, че децата ми са живи и здрави, че са нормални. Радостен съм, че родителите ми са живи и здрави, което приемам за дар. Имам страхотни отношения с майка ми и баща ми. Жена ми е добре – всички около мен са добре и това приемам за щастието. Освен това съм щастлив с многото приятели, които имам. Редовно се събираме, говорим си, разказваме вицове и истории, имаме пиано… Тези хора осмислят свободното ми време и ме карат да бъдат истински щастлив.
А какво те натъжава?
Натъжава ме човешката глупост. Алчността е онова, което ме отвращава. Простащината също ми влияе зле. Особено, когато е демонстрирана от хора, от които се очаква да са наши просветители. Според мен образованието е по-важно от здравеопазването, защото ако сред лекарите има недобри професионалисти, може да загине някой пациент, но ако сред учителите има калпави хора, ще погине обществото. Преди 30 години предупреждавах, че лошата просвета може да убие един народ. Днес няма инженери, във Враца най-младите строителни техници са на 65 години, но има доста психолози. Преди малко ме попита какво мисля за журналистиката – ами, когато човек не става за нищо, той попълва вашите редици. И ви срами яко! Защото когато 30% от журналистите са глупави и/или продажни, това клеймо се лепи върху вас, останалите. Върху достойните хора във вашата професия, които не заслужават такъв срам.
Какво е посланието ти към хората?
Мисля, че живеем в интересно време. Имаме късмет да живеем в прекрасен град, един от най-хубавите български градове. И той става все по-хубав и уреден. Хората във Враца са добри и тук се живее лесно. Мисля, че на България предстоят добри години, просто малко повече трябва да си гледаме работата. Нищо на този свят не става без знания и труд. Комбинацията от двете е залог за успеха на обществото ни. И това общество трябва да се научи да уважава и обича умните си хора. Не да ги мрази!
