На 2 декември Монтана отбелязва 130-тата годишнина от обявяването на градски статут. През 1891 година с указ на княз Фердинанд Голема Кутловица е обявена за град и приема името на княза.
През вековете Монтана е обявявана два пъти за град и днес носи античното си име.
Районът тук е обитаван преди повече от 6000 години. За първи път селището става град през 161 г. Наречено е Монтанензиум и е център на район със стратегическо и икономическо значение за Римската империя. Процъфтява до IV век, а след разпада на Империята е изоставено.
Монтана напълно изчезва до идването на славяните. Когато се заселват, те наричат селището Кутловица и то става център на епархия.
Споменава за първи път под името Кутловица в османски документ от 1575 година.
В борбите срещу османците Кутловица е известна с голямото сражение през 1688 г. в местността Жеравица по време на Чипровското въстание.
“Като стигнахме в паланката Кутловица, пихме кафе и над главите ни стърчаха кръгли римски кули”., пише Феликс Каниц през 1869 г.
През 1872 г. през Голема Кутловица на път от Враца за Лом минават Васил Левски и Мито Анков. На 21 ноември 1877 г. руските войски на полк. Притвиц освобождават селото. Освобождението го заварва с името Голяма Кутловица - река Огоста го дели от село Малка Кутловица и е с население по-малко от 1000 жители.
На 2 декември 1891 г. Голяма Кутловица е преименувана на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. Говори се, че това става при официалното откриване на железопътната гара, на което присъства и самият княз Фердинанд. Разказите гласят, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници напили Фердинанд на празненството по случай новата ж.п. линия и така лесно го убедили да даде градски статут на Кутловица. Тогава градът е наброявал около 1 500 жители – българи, турци и евреи.
Версията обаче е недостоверна, тъй-като градът се сдобива с ж.п. линия през 1912 г. – 20 години по-късно от обявяването му за град.
Според друга версия градският статут на Монтана е свързан с избирането на Фердинанд за княз на България.
Когато пристига по Дунав със своите спътници, той слиза в град Лом, откъдето поема с карета за София. Вечерта го заварва в село Кутловица. Неговите придружители подсказват на местните управници да поискат градски статут на селото, тъй като това е първото място, на което Фердинанд е пренощувал след пристигането си в България. За да бъде признат за град, е трябвало да има определен брой души. Съответно местната управа си служи с измама и преувеличава броя на населението, но Кутловица е призната за град и в чест на княза е променено името ѝ на град Фердинанд.
И тази история обаче е исторически недостоверна, тъй като княз Фердинанд наистина пристига в България по Дунав, но е посрещнат във Видин, а не в Лом и в Кутловица.
В крайна сметка местните управници се срещат с княза, но когато той пътува от София към Лом.
“Поискахме Кутловица да стане град, обаче влиятелни хора от съседните градове попречиха. Понеже нямахме железница. И когато цар Фердинанд с адютанта си преминаваха през Кутловица от София за Лом (през Петрохан), ние се оплакахме за тези пречки. Тогава Рачо Петров, (адютант на царя), ни даде упътване и ни подшушна да именуваме селото на името на царя. Така и стана”, пише в спомените си кутловският околийски началник Иван Михайлов, управлявал от 1887 до 1894 година.
Следват постановления на Големо-Кутловското селско общинско управление от края на август 1891 г., протокол на Народното събрание от 16 ноември и царски указ от 2 декември с. г., с които селото е обявено за град Фердинанд. Новият статут дава тласък в развитието му. Стичат се хора от цялата страна, а местната власт им раздава земя. Според статистиката, в края на 19 век в града има 334 къщи, 1423 жители, от които 215 турци. 10 на сто от тях са грамотни, а това е много за времето си.
Кметът Игнат Попов започва усилена градоустройствена и строителна дейност. Завършено е общинското училище “Св. св. Кирил и Методий”. Застлана с калдъръм е главната улица, а камъкът вземали от кръглите римски кули на крепостта. Направени са тротоари. Изграждат се службите на общинското управление.
През 1891 година е направен първият градустройствен план. Негов автор е Юлиус Ирасек. Шест години по-късно планът се допълва от Павел Манчов.
Сключен е заем със Земеделска банка за отчуждаване , за прокарване на нови улици, водоснабдяване и канализация, за общинско здание и градска баня. За подобряване на общинската инфраструктура чрез временната трудова повинност се пресушават блата, укрепват се бреговете на Изворската вада и река Огоста, строят се мостове.
Между 1897 и 1899 г., когато кмет е Стефан Николов, е създадена пожарната команда. На 14 октомври 1898 г., Петковден, е осветена църквата “Св. св. Кирил и Методий”. Със средства на общината през 1903 г. се провеждат образователни курсове по лозарство и бубарство. През 1905 г. е взето решение и за изграждането на държавна болница, възстановена е дейността на читалището.
Една от първите заповеди на първия кмет на Фердинанд Игнат Попов е забрана козите да се движат през центъра на града. По негово време са санкционирани гражданите, които незаконно присвояват градини, общински места, мери и пасища. С кметски заповеди са определяни цените на хранителните стоки. През следващия си мандат Попов забранява на каруцари, файтонджии и ездачи да препускат из града, за да се осигури реда и спокойствието на гражданите.
През 1912 г., при кмета Тодор Грънчаров, се слага началото на централното водоснабдяване, открит е първият гимназиален клас през 1915 г., довършена е градската баня през 1919 г. Две години по-късно общината възлага изготвянето на проект за електрификация на града на архитектурно-техническо бюро “Николов-Кохинов” - София. През 1928 г. Фердинанд “светва”. Тъй като градът е прочут с големия говежди пазар, е сключен заем за строеж на модерно покрито тържище за добитък. През 1926 г. е учреден петдневен ежегоден панаир за едър и дребен добитък, индустриални изделия и земеделски култури. След 1934 г. Фердинанд става областен център. Тогава вече тук има частна клиника и градска амбулатория. Открити са Втора концесионна аптека и Здравна съвещателна станция.
През 1945 г. с декрет на правителството на Отечествения фронт Фердинанд става Михайловград, на името на загиналия година по-рано комунист и партизанин Христо Михайлов.
С указ на президента Желю Желев от 18 януари 1993 година градът отново е преименуван и днес е Монтана. Монтана е единственият град у нас, който носи най-старото си римско име.
Днес Монтана е град с около 42 000 души население. В началото на 90-те години градът се опразни, цели фамилии напуснаха родните си домове, за да търсят по-добър живот в чужбина или големите градове у нас и повече не се върнаха. В града работят няколко от най-мощните фирми в България, а малките и средните са близо 2000. И макар че безработицата е ниска, в Монтана се живее трудно, не защото няма работа, а защото заплащането е ниско. Младите хора отиват да учат и не се връщат. Има и такива, които избират да останат в града и да се борят за себе си и общността, докато имат сили.
2 декември е вписан в календара на официалните празници по предложение на кмета Златко Живков с решение на общинския съвет през 2000 година.
По традиция той слага началото на Коледните празници, палят се светлините и елхата.
Преди пандемията на този ден кметът Живков даваше официален прием за бизнеса и са потомците на старите фердинадчани. Всяка година най-бързо развиващите се фирми се отличават с почетни значки на община Монтана.
Тази година на 2 декември ще бъдат отличени талантливите деца на Монтана. За успехите си на национални и международни състезания, те ще получат стипендии.
