Тежки и тревожни са времената по времето на османското иго. Героите довели до нашето избавление от него са ярки и продължават да бъдат /за наша радост/ в учебниците по история, други са обикновенни хора без чиято енергия, съпричастност към делото и ентусиазъм историята не би била същата.
Следващите редове са за един позабравен герой от края на ХІХ век. Първан Савов Яньов /Янин/. Роден е през 1814 в Мокреш, Ломско, в род на преселници от Чипровското възстание бежанци. Баща му се казвал Сава Яньов, а майка му - Раца. Оженва се за Парашкева от с. Мокреш, Ломско, и се преселва да живее там. Първородният му син се казва Трифон, но годината на раждане е неизвестна. През 1853 г. им се ражда син, когото кръщават Танас /Атанас/.
Животът на Първан в Ломското село е бурен - синът му Трифон е обвинен за кражба от османските субашлии. Според преданията, защитавайки сина си, Първан убива османско заптие и забягват заедно с Трифон Савов първо във Вършец, а след няколко годишни митарствания баща и син преминават в Сърбия. По това време западната ни съседка организира с руска помощ война с Османската империя. Над петдесетгодишен е Първан Савов, когато се записва под номер 220 като доброволец в четата на Панайот Хитов в сръбския град Кладово. На 6 юни същата година четата на Панайот Хитов под командата на помощник-войводата дядо Жельо Христов, стар хайдушки войвода от Ямболско, тръгва към границата. Маршрутът на четата е: Кладово - Бърза паланка - Неготин. В сръбското с. Салаш войводата Панайот Хитов посреща доброволците и продължават марша към Зайчар, пеейки: "Не щеме ний богатства, не щеме ний пари...”
На 11 юни като част от четата Първан Савов пристига в Зайчар, където бива настанена на лагер в гората Кралевице. На 17 юни българските доброволчески чети полагат клетва за вярност на крал Милан и поробеното си отечество. На следващия ден 18 юни Сърбия обявява война на Турция и всички български чети на войводите П. Хитов, Филип Тотю, Иван Петков Въртопчанина, Ильо Марков и Симо Соколов, обединени в един отряд под командата на руския майор Николай А. Киреев, се отправят към Кадъбоазкия проход където българските доброволци за пръв път влизат в бой с турците на 21 юни и получават бойното си кръщение. Четата на Хитов дава 25 убити и 13 ранени. Посрещнат от многобройна редовна турска войска и башибозуци, без артилерийска подкрепа, отрядът на майор Киреев е принуден да отстъпи в Сърбия, не е в състояние да изпълни задачата си: да навлезе в Турция и да предизвика въстание в тила на дивизията на Осман паша, завладяла в първия ден на войната с. Велики извор, Зайчарско. След боевете при Кадъбоазкия проход българските доброволчески чети биват изтеглени по заповед на генерал М. Г. Черняев, командуващ сръбската Моравска армия на връх Бабина глава, Тук той назначава войводата на четата Панайот Хитов за главен войвода на доброволците и нарежда да навлязат в Турция по направление към гр. Чипровци. Четите се отправят натам, завладяват селата: Чипровци, Железна, манастира "Св. Иван" и водят успешни боеве с турците. Неподкрепени от сръбската армия, доброволците от четите на Хитов и Ф. Тотю са принудени отново да се върнат на сръбска територия . С това завършва първия етап от участието на българските доброволци в Сръбско-турската война в 1876 г. По решение на БРЦК за по-ефективното участие на българските доброволци във войната доброволческите чети биват разформировани и от тях е формирана т.нар. руско-българска доброволческа бригада на генерал Черняев, поставена под командата на руския полко-вник-доброволец Николай Медведовски. Първан Савов заедно със своите другари от четата се включва в състава на тази нова формация и в нейните редове взема участие в сраженията при Креват - Гредетин на 16 септември с.г. После в боя при Шликовец в състава на трети доброволчески батальон на майор Чиляев, където е ранен в ребрата . С това се прекратява по-нататъшното му участие във войната. За участието си в Сръбско-турската война в 1876 г. в четата на войводата Панайот Хитов той получава от войводата свидетелство, с което получава и поборническа пенсия.
Първан Савов обаче доживява свободата на България за което говорят и служебни бележки издавани през 1897г. Пролялият кръвта си за свободата на родината поборник доживява до дълбока старост в Мокреш, като дори кръщава едно от внучетата си с нетипичното за Северозапада име Панайот /в чест на Панайот Хитов/. В смъртния акт на Първан Савов от 18 март 1918 г. е записано, че е починал над стогодишен.
автор: Доля Йотова
