Продължаваме да ви представяме славните играчи на врачанския „Ботев“, които през годините са оставяли ярка диря в неговата история. Един от най-великите играчи на почти вековния клуб е Димитър Ефремов. Роден е на 21 ноември 1954 г. в Криводол. Изиграл е 278 мача в елита за врачани, което му отрежда пето място във вечната ранглиста на клуба. Вкарал е и 58 гола за същия клуб /изиграл е и 21 мача за „Академик“, в които е вкарал още 8 попадения в елита/. Облича зеления екип през 1972 и играе за врачани до 1989 г. с малки прекъсвания заради следването си. Играл е за почти всички гарнитури на националния тим. Майстор на спорта от 1983 г. Като треньор е бил начело на „Ботев“, „Първа атомна“ /Козлодуй/ и „Локомотив“ /Мездра/.
Рубрика на Георги Александров
Димитър Ефремов е един от малкото футболисти на „Ботев“ /Враца/, които нямат нужда от задължителното представяне. Дали заради изиграните 278 мача в елита с екипа на врачани, дали защото е бил повече от 15 години в него, или защото е една от живите легенда на клуба.
Нямат край забавните истории около Ефремов. Вече като треньор той води на подготовка в София клуба си Агиа Напа от Кипър, с който били в дружески отношения с ЦСКА. "Беше през 1995 г., веднага след фурора на нашите на световното в САЩ. Играем ние контрола с ЦСКА на базата в в Панчарево и по едно време футболистите на двата отбора спряха, без да има причина. Гледам - и публиката не следи какво става на терена, а на трибуните, където беше пристигнал Христо Стоичков. По това време той вече е носител на златната топка, футболист от световна класа, затова всички погледи бяха насочени към него", спомня си тогавашният треньор на кипърците Ефремов. Тъй като Стоичков не можел да седи мирен, решил да се съблече и порита с червения екип. "Мачът отиваше към края си, а ЦСКА водеше в резултата. Дали случайно, или заради Стоичков, домакините получиха правото да бият дузпа. Зад топката застана Христо, но като истински джентълмен не вкара гол, а даде шанс на нашия вратар да хване удара му. Така би топката, че нашият вратар я хвана. Този човек и до ден-днешен не спира да обяснява, че е уловил дузпа на мегазвездата Христо Стоичков", спомня си още Ефремов, по чието време колегиалността и спортсменството били на пиедестал, въпреки сериозните битки по терените.
Събеседникът ми припомня, че е играл и във Франция, и в Кипър, макар че по негово време давали на футболистите да излязат зад граница, само ако са навършили 28 години.
"Във Франция можех да стоя 2.5 години, но останах една, защото се оказа, че семейството ми не може да дойде при мен. Избрах семейството пред кариерата и не съжалявам. Тогава малката ми дъщеря беше на годинка", спомня си Ефремов.
В Кипър също показвал майсторлък на местните, бил повикан от треньора Петър Каменов, помогнал на оглавения от специалиста тим да влезе в елита за първи път в клубната си история.
"Винаги съм обичал „Ботев“, макар че клубът рядко се е сещал за мен. Не съм огорчен, може така да е трябвало да стане. Винаги ще съм готов и отворен да помогна с каквото мога. Но за тази работа трябва и да те потърсят, а не да се предлагаш", казва Димитър Ефремов.
В треньорската професия има опит начело на козлодуйския „Първа атомна“ и на „Локомотив“ /Мездра/, където оставя страхотни приятелства и спомени. "Опитах да бъде треньор и на Ботев, но тогава нещата не бяха на ниво, имаше смут и неяснотии, които не ми бяха по вкуса. Нямаше как да се измъчвам - и себе си, и семейството", казва дипломатично събеседникът ми за период, който очевидно го е огорчил. Не настоявам да ми разкаже повече, защото не виждам смисъл да се заравям в стари рани.
Никой не може да отрече, че Димитър Ефремов е един от легендарните играчи на врачанския футбол. Признава си, че следи какво прави „Ботев“ и очаква, че някой ще се сети за него, ще го покани, ще му потърси съвета, защото момчето от Криводол отдавна е легенда на врачани - и с опита, и с уменията, и със спомените си.
Очаквайте следващия път:
Цветан Йончев и неговите истории с екипа на Ботев;поредизата продължава с ексклузивен разказ от Чикаго, САЩ.
