Продължаваме да ви представяме футболистите на врачанския „Ботев“ от близкото минало. Георги Каменов е една от живите му легенди, тъй като е отбелязал 150 гола в елита на българския футбол за 285 мача със зеления екип в „А“ група. Топреализаторът е на І място по попадения и на ІV позиция по изиграни срещи във вечната ранглиста на клуба. Играе 13 години на най-високо ниво само с екипа на врачани, 11 от тях в елита и 2 в „Б“ група. Започва през 1962 и окачва бутонките на пирона през 1975 г. По-късно е старши-треньор на врачани, стига и до поста председател на областния съвет на БФС във Враца. Безспорно мястото на Георги Каменов в настоящата поредица е в началото, защото той е от живите легенди на „Ботев“ /Враца/. Член е на УС на ПОФК „Ботев“.
Рубрика на Георги Александров
Георги Каменов играе в едни от най-силните години за врачани. След казармата облича екипа на „Ботев“, с когото 2 години по-късно влиза от „Б“ в „А“ група. Това се случва през сезон 1964 - 1965 г. Шест години по-късно печели бронзовите медали през сезон 1970-1971 г.
„Не са за мен определенията като „легенда“ или „звезда“, защото не съм такъв човек. Играл съм 13 години за „Ботев“ /Враца/, само за този отбор съм ритал топка и се чувствам щастлив човек, защото съм успял да постигна нещо с отбора“, признава Каменов.
За него най-важно е признанието на запалянковците. „Все още има хора, които ме срещат по улиците и ме поздравяват, защото ме помнят като футболист. Ето това е най-голямата награда, която може да получи човек след престоя си по футболните терени“, не крие с гордост славният нападател на врачани.
Каменов допълва, че е имал и късмет, тъй като е заварил силни футболисти, а и при престоя си в отбора, е попаднал на качествени играчи. „Заварих големи личности. От отбора си тръгваха едни, а други идваха, но винаги оставаше онази велика атмосфера на добронамереност и непримиримост, със запазената марка на „Ботев“ /Враца/ - нас не ни беше страх от никого от грандовете, а те идваха на стадион „Христо Ботев“ с треперещи колене, очаквайки да загубят гостуванията си“, спомня си той. „Заварих Илия Драгомиров, Кирил Райков, Евлоги Йорданов, Владимир Стоилов, Димитър Ангелов, Любомир Коцев, които бяха гръбнака на отбора... После дойдоха Донков, Патеров, Бакърджиев както и много други момчета като Тасев, Куновски, Панчев, но запазиха този „ботевски дух“, с който е известен и до днес тимът. Ние бяхме един силен отбор, в който едни помагаха с бързината си, други с головете си, трети градяха играха, а четвърти – я рушаха, но всичко това беше за една цел – „Ботев“, спомня си Каменов. Отборът успял да се изгради във времето, да узрее за успеха и да спечели бронзовите медали. Каменов припомня, че системата е била затворена – т.е. никой не е можел да прави изходящи трансфери в чужбина. Върхът в кариерата на всеки футболист от провинциален отбор е била, когато влезе в казармата, да облече екипа на ЦСКА или на „Левски“. Но после – следва задължително връщане. Затова „отборът имал време да се сплоти и узрее за големите успехи“, твърди още Каменов.
Разговорът ни започна от темата за единпственото участие на врачани в европейските клубни турнири. „Мачът срещу „Динамо“ в Загреб съвпадна с посещението на техния лидер Йосип Броз Тито в града. Лидерът на бивша Югославия не дойде на стадиона, но присъствието му в града се усещаше на всяка улица и от настроението на хората“, спомня си Георги Каменов. Нападателят не крие, че през 1971 г. „Ботев“ е бил тотално надигран от противника. Неслучайно врачани падат с 1:6.
„Съперникът беше много силен, но може би резултатът щеше да е друг, ако румънският съдия не беше им дал две дузпи в началото на мача. Спомням си, че Евлоги Йорданов, който знаеше румънски, отиде до рефера и го попита защо го прави. Съдията го предупреди да кротува, защото ще го изгони“, казва Георги Каменов.
Мачът във Враца събира 12 000 зрители. „Ботев“ започва по прекрасен начин – Евден Каменов пронизва противника още в 4-та мин., но следва изравнителен гол и после още един – от дузпа. Петър Каменов прави нарушението за наказателния удар, след като не е успял да спре противниковия нападател по друг начин.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
