Пенко Митев Коцев е на 96 г., но и днес впечатлява с разказите си. Като човек, живял в 3 епохи и почти пълно столетие, той знае кое е добро и кое – не. Днес ви разказваме историята на този невероятен човек, който е баща на бившия председател на държавната комисия по хазарта, а внуците му работят на жълтите павета в София – единият в министерски съвет, а другият в министерството на финансите. Тъй като е пословично скромен, той пожела да не споменаваме имената им, но не скри, че се гордее с потомците си.
Пенко Митев е роден на 23 май 1922 г. в мездренското село Върбешница в многолюдно семейство. Дядо му имал 6 деца – по 3 момчета и момичета, но взел да отгледа наследниците и на свой братовчед, та фамилията наброявала 15 души. „Беше страшна сиромашия. Завърших начално и основно образование във Върбешница. Като ученик бях много добър - имах само шестици, обаче като свърших 1935-1936 г. трябваше да уча в гимназията. Но ми казаха: „Нямаме пари!“, спомня си Пенко Митев. Затова взел чука и 14-годишен отишъл да изкарва хляба си в каменните кариери. Записал се в земеделското училище в Мездра, където изкарал 3-4 години. После учил в VІ клас във Враца, като се издържал с парите, които изкарвал и дори му оставали да помага на семейството. Но през 1939 г. „германците превзеха Европа и дойдоха в България. Дойде фашизмът и всички се записаха бранници /младежка военизирана организация – б.р./“, спомня си Пенко. Той обаче не искал да става бранник, защото трябвало и да работи, и да учи. На 22 г. станал член на РМС /Работнически младежки съюз – б.р./, като бил приет от Иван Димитров, който по това време бил секретар на окръжния комитет на РМС. „Платих си членския внос, но ме приеха с условието да не фигурирам в списъците, защото ако разкриеха организацията, щяха лесно да стигнат и до мен. Тежко беше, защото него го разкриха, но до мен не стигнаха“, спомня си Пенко.
9 септември 1944 г. дошъл и сменил политическата система. Пенко завършил гимназията на 22 г., макар че е нормално това да стане до 19 г., но поради липсата на средства изостанал. Въпреки това лично Иван Тодоров-Горуня го одобрил /виж повече в карето/. Бил препоръчан и от Иван Димитров. „На 9 септември следобед аз бях в окръжното МВР, а Горуня стана секретар на окръжния комитет. Имаше един преди него - Цоло Кръстев, но той не беше толкова революционер, защото Горуня повече вършеше работа. Закараха ме във Враца и той ми каза: „Ти ще бъдеш изпратен в София, ти ми трябваш на мене. Аз съм тръгнал за фронта“, спомня си Пенко Митев. Оставили го в щаба на І Гвардейска дивизия при Петър Панчевски от Бутан. „Бях вътрешно разузнаване и като такъв съм изкарал редовната си военна служба. И като дойде време да се уволнявам, ми дадоха стая, костюми и карта, за да мога да арестувам нередовни военни и най-общо казано пияни или с други провинения. Служих така 2 години, из цялата страна бях вътрешно разузнаване. 10 дни преди да се уволня получих писмо от секретаря на селото, в което пишеше, че в Мездра се открива за района – за Мездренския, Романския и Зверинския край, длъжност „Инспектор по статистиката“. Аз казах, че искам да бъда назначен на тази длъжност – трябваше да помагам на родителите си, да вдигна 2-ия етаж на къщата. Назначиха ме, като заповедта от Централното статистическо управление беше подписана от Вълко Червенков“, спомня си Пенко Митев. Бързо стегнал организацията на РМС и я напълнил със 120 членове, затова стигнал и до окръжния комитет на организацията. Решил да се махне от Върбешница, когато научил, че откриват строителна организация във Враца, която да обучава младежи. Така започнал работа в Обединение „Строй“. После го върнали в Мездра, за да изгради Заводско училище, където бил политически наставник и преподавател. Стигнал и до ВМЕИ „Карл Маркс“, където следвал задочно и завършил. Докато учил висше, бил началник на Окръжното статистическо управление във Враца. Изкарал на длъжността 20 години, а след това се пенсионирал. „Приключих активната си дейност през 1982 г., когато се пенсионирах и получих похвали от различни министерства, както и ордени от централния комитет, централния съвет, министерство на плановата статистика. Ожених се през декември 1950 г. за най-хубавата булка в селото - Лиляна, имаме едно момче. На 65 години синът ми се пенсионира като председател на държавната комисия по хазарт. Имам и двама внука – единият е в Министерски съвет, другият е в Министерство на финансите“, гордее се Пенко Митев.
Иван Тодоров-Горуня е символ на непокорството
Иван Тодоров е роден на 5 януари 1916 г. в с. Горна Кремена, Врачанско. Занимава се с каменоделство. Член на РМС, активен член на БРП /комунисти/. Осъден за политическа дейност на 7.5 години затвор по Закона за защита на държавата. Въдворен е в Сливенския затвор, откъдето успява да избяга. Първият партизанин във Врачанско, който стига до длъжността политкомисар в отряд „Гаврил Генов“.
След 9 септември 1944 г. е партиен ръководител във Врачанско. През следващите години придобива широка известност с бруталните си, дори за периода, методи за налагане на колективизацията по селата в ТКЗС-та. Кандидат-член и член на ЦК на БКП. Заместник-министър на земеделието и председател на Комитета по водното стопанство при министерския съвет.
През 1964-1965 г. Горуня и Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която смята да свали от власт Тодор Живков. Заговорът е разкрит, а между 28 март и 12 април 1965 г. съзаклятниците са арестувани. Според властите, Иван Тодоров се самоубива малко преди да бъде закопчан. Около 200 души получават различни присъди – това е първият опит да бъде свален от власт Тодор Живков.
