В началото на април ще честваме както всяка година по това време и седмицата на гората.Пролетта също е и символ на разлистването на гората.Може би и пролетта, тази истинската да закъснее, но винаги и тя идва, ако не с календара, то неминуемо ще присъства в душите и сърцата ни.А, че пролетта е най – хубавия сезон за нашите географски ширини, то за това едва ли има спор, че е така.
Тук искам да ви разкажа за едни други северни географски ширини.
В годините 1998 - 1999г по Ефир 2 на БНТ в продължение на цял месец бе показван канадски филм, действието на който се развива на север от 60 – тия паралел. В този многосериен филм имаше любов, стрелба и подпалена къща, но мен много ме вълнуваше природата, и по точно канадските гори.
До Канада не стигнах. Впечатленията ми са само задочни.Но на мен пък ми се отдаде да видя Коми.
През 1990 година бях там с последните секачи, изпратени на работа от Горскостопанския комбинат в Монтана.Тогава вече усилено се говореше за закриване на дърводобива. За това сме си виновни ние – с щетите, които нанесохме на природата.Работех като чокерист/прикачвах трупите към трактора/ и с верижните тракторчета” Болгар”, с които извличахме трупите от пасеките/ивиците/ изсечената гора се получаваше от веригите нещо като дълбока оран,защото тракторите затъваха до кабините.По – късно от един филм за дърводобива в Канада можах да се запозная с каква техника работят канадците и колко сме далече ние от тях в опазването на горите, за да могат да се възпроизвеждат по – лесно след сечта.
Република Коми от преди пет години на моето заминаване беше получила по – голяма автономия.Имаше право сама да се разпорежда със своето богатство.Преговорите вече се водеха не с Русия, а с Коми и не можеше екологичните щети да се прикриват само с българо – съветската дружба.
В Усогорск,Благоево,Междуреченск и Верхнемезенск в продължение на 20 години са живели българи.Това са четири български населени места/употребявам този термин, защото това не са села, нито градове според нашите представи/,като Усогорск с 10 – те си хиляди жители се смята за българската столица, отдалечена от България на около 5 хиляди км.С влак се пътува 4 денонощия до град Кослан, докъдето има жп линия, а после КВЗ/вид автобус/ се продължава до Усогорск.
От Усогорск до Верхнемезенск/Горни Мезен/, който е най – северното българско населено място, са 104 км и само с един единстве завой на пътя,а от там до пристанището на Архангелск на Северния ледовит океан остават още около 300 км.Ние секачите, които живеехме във Верхнемезенск, сечахме на 80 км още на север и това всъщност вече не беше Коми, а Архангелска област.
Сега, когато се връщам в спомените, съм застанал пред картата на света.Верхнемезенск е показан с точица, която пък е на милиметри само от пунктирната линия, означаваща северната полярна окръжност.Москва е на 56 градуса, Хелзинки – на 60 градуса,а българските селища на 64 градуса северна ширина.Полярната окръжност е на 68 градуса с.ш.
По това време на годината март – април в Коми е все още истинска зима.Тайгата е застинала в своето олимпийско спокойствие.Зимата отстъпва владенията си чак през май.
Само за един месец денят нараства в тези географски ширини с два часа, за да достигне през лятото до белите нощи, когато в 2 ч. през нощта или в 2ч. след обяд слънцето грее по еднакъв начин – тъй, че се губи представата ден ли е или нощ.Белите нощи ги има и в Санкт – Петербург, но колкото се отива по на север, толкова стават по – бели.
Тайгата на Коми – това са стотици километри гора. В Архангелска област е тундрата.За тази северна пустиня имах представа само от филмите с кучешките или еленските впрягове.Там няма дървета и затова се образуват снежни виелици.
Надморската височина на Коми е колкото на Калето край Монтана,у но там усещането е, че си на Мусала, защото въздухът е много разреден.Свиква се след две седмици, а до тогава се чувства една постоянна сънливост.
Видях, по – скоро усетих, какво е минус 48 градуса.При минус 40 градуса не се работи, защото металът, от който са направени тракторите става чуплив и машините могат да се повредят.Минус 40 градуса никога не се задържа повече от три дни.Нормално зимата е около минус 20 градуса, което в тайгата не се чувства поради липсата на вятър.Снежната покривка е около1,50 метра.
В северните ширини над 60 градуса се срещат предимно иглолистни гори от смърч, ела, бял бор, бреза и лиственица.Има много мъхове, гъби и два вида боровинки.Лиственицата е единственото дърво от иглолистните, на което игличките есен падат, а напролет израстват нови.Клоните нна дървото са много крехки.Дървото е много голямо и като обем на дървесината достига до 10 и повече куб. метра.
През есента на 1960г. в САЩ, в университетския град Сиатъл, се събира 5 – ия международен конгрес на лесовъдите.След завършването на конгреса учените решават да засадят дървета – своеобразен Парк на дружбата между народите.В този парк всяка страна е била длъжна да посади своето „национално” дърво.Деветдесет и шест дървета са засадени на американска земя като знак за това, че лесовъдите на 96 страни по света искат мир.Не е било лесно да се избере което да представи Съветския съюз,защото изборът е между 4 хиляди различи дървета.Избрана е именно лиственицата.
В сибирските гори цари величествена тишина.В разредения въздух звукът на счупването на клон някъде на километър проехтява като изстрел.Снегът е много чист, за разлика от падащия над България.Много вкусно е да се яде сняг със сметана и захар.
Изсичането на горите в Русия започва след отмяната на крепостническото право през 60 – те години на 19 век.За тези години Чехов пише:”Руските гори се тресат от брадвите, загиват милиарди дървета, опустошават се жилища на зверове и птици, намаляват или изсъхват реки, изчезват безвъзвратно чудни пейзажи…”
В тайгата на Коми освен с романтиката на севера можахме да се срещнем и с хората на тази република.Те си имат своя език и своя телевизия, предаваща от Сиктивкар – столицата на Коми с 200 хилядно население и международно летище.Хората на Коми не са ескимоси, макар и да приличат на тях.Населените им места са винаги край реките и освен с отглеждането на картофи, през 3 месечното лято с температури и до 35 градуса, се занимават и с лов и риболов.
Селата са отдалечени едно от друго на по 40- 50 км.Къщите, естествено ,са от дърво, с руска печка по средата, но и с тапети по стените, които все пак им придават някакъв уют.
Трябваше да се върна от Коми заради това, че след изтичането на 20 годишния договор за дърводобив той не беше подновен от страна на Коми.Имаше и проект България да построи завод за преработване на отпадната дървесина в дървесно – влакнести плоскости.
Днес ми липсва Коми. Липсва ми тайгата, северното сияние през студените зимни дни. Това не може да се опише. Трябва просто да се види.
*Автор: Борислав Каменов
