Премиерата на книгата му събра двама почетни граждани на гр. Лом
Сърдечни спомени от годините, прекарани в с. Комощица, Лом, София, Монреал и Ню Йорк, преживявания от килиите на Държавна сигурност и Старозагорския затвор, мъдри житейски притчи и дълбоки философски прозрения, прогнози и перспективи сподели с ломската публика интелектуалецът д-р Любомир Канов. В пълната зала на Художествената галерия, сред картините на Тома Трифоновски, именитият психиатър от с. Комощица и „Почетен гражданин на гр. Лом“ представи новата си книга „Късен следобед“. На събитието присъства още един почетен гражданин на гр. Лом - световноизвестният челист проф. Стефан Попов.
Седмата поред книга на Канов е отличена с приза „Златен лъв“ за издание с особена обществена значимост. „Късен следобед“ съдържа увлекателни есета, разкази и състояния, изпълнени с дълбоки прозрения и проникновения от богатия и драматичен живот на уникалния автор.
Д-р Любомир Канов е роден в София през 1944 г. Родът му по бащина линия е от с. Комощица, където прекарва летата и ваканциите си. От ранна детска възраст любимата му дестинация е притегателният Лом с реката, гарата и виенската архитектура. Татко му, д-р Младен Канов, е учил в ломската прогимназия, а по-късно завършва ветеринарна медицина в Бърно, Чехия. Завръща се, както много западни възпитаници, за да приложи знанията си у нас. Семейството живее в столичния кв. „Оборище“ на ул. „Джовани Горини“. Там малкият Любо ще израсне с бъдещите култови музиканти от „Бъндараците“. По време на един ленински съботник мобилизираният му баща ще загине на строеж на язовир, притиснат от бетонни колони. Синът никога няма да прости това на властта. И ще се превърне в може би най-автентичния български дисидент, който няма да бъде пречупен в килиите на Държавна сигурност и Старозагорския затвор.
Като психиатър д-р Канов е разпределен по ирония на съдбата далеч от София – в Лом, където работи от 1970 до 1974 г. Живее в дома на семейство Мострови (над братя Пасланджийски) в таванска стаичка без течаща вода и тоалетна, в компанията на гълъби, и всеки ден пътува четири километра до психиатрията и обратно със стария си велосипед „Украйна“.
По това време пише незабравимите си разкази, по-голямата част от които са изпълнени с ломски преживелици и чудни герои с познати фамилии, чрез които авторът умело и неповторимо улавя, пресъздава и ни завещава духа на онази епоха. Това с особена, наситена емоционалност авторът пресъздава в написания в ресторант „Москва“ негов култов разказ със заглавие „Лудницата“. В него героят Автоном Цибрански в далечната 1970 г. лепи собствените си некролози със стара дата, за да избяга от неизбежността на системата.
След Лом д-р Канов работи в Курило, Карлуково и Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Емигрира в Канада през 1984 г. После се премества в САЩ, където завършва още веднъж медицина, за да стане отново д-р Канов.
И зад океана д-р Канов продължава да носи топлите спомени от с. Комощица и Лом в сърцето си и да ги разказва омайно в книгите си „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“, а сега и в „Късен следобед“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки език.
Известно време се занимава с производство на вино от наследствените лозя, след като е възстановена собствеността върху земеделските земи след 1989 г. Неговата марка печели международни награди.
„Има личности „бразди“, чиито думи стържат в пространството като ралото в земята. Те набраздяват съзнанията със своите смисли и са тук, за да култивират нашите мисли. Това са хора „знаци“, които трябва да умеем да разпознаваме. За да можем да ги чуем и осмислим. Те обикновено са неразбрани от мнозинството в проповядването на своите притчи и са чужди на всеобщото мнение. Но изреченото от тях е като ориентир за посока за изгубения в гъстата дунавска мъгла. Като спасителен фар в сумрачната далечина на брега. Такава личност е доктор Канов“, когото водещият на събитието – писателят Бисер Тошев – определи като „кан“ на думите и словото.
„Любомир Канов е не само блестящ лекар. Той е и един от най-значимите писатели и мислители на нашето време. Освен с философите от древногръцката и средноевропейската школа, той се родее и със световни автори като Борхес, Песоа и мексиканския есеист Октавио Пас. В него има и от безвремието на Маркес, и от романтичната тъга на Борис Христов. А ние, ломчани, можем само да бъдем щастливи, че в творчеството на такава личност и автор присъства неизменно и Лом“, каза още Тошев при представянето на автора.
Справедливостта, свободата, демокрацията и човешкото достойнство се превръщат в устойчиви житейски принципи в поведението и творчеството на автора. Това бяха и темите на задушевния разговор с публиката, който продължи до късно на чаша вино сред творбите на Тома Трифоновски в Общинската художествена галерия. Щастливият автор отдели време и топло отношение за всеки от събеседниците си и разписа на почитателите книги с автографи и сърдечни послания.
„Лом е едно изключително приятно място, оставило трайна следа в сърцето ми. Обичайте Лом и го пазете“, каза на тръгване д-р Канов и обеща наесен да дойде първо в Лом с наскоро предаденото си за печат най-ново издание.
