Днес е 8 март. За някои дами денят е празник, а за други просто дата в календара. Този ден обаче и денят, в който трябва да си припомним за жените, сложили началото на първото женско дружество в България. Това е станало в далечната 1857 година в Лом, по време на Възраждането, по инициатива на големия Кръстьо Пишурка и след протест на ломските жени заради неговото арестуване.
Периодът на Възраждането е време на всестранен духовен просперитет на българския народ. Макар и българката да стояла значително по-назад в това отношение, все пак тя също слага своя отпечакът в отърсването от ориенталските предразсъдъци.
През 1856 г. в Лом даскал Кръстьо Пишурка започва организация за театрално представление – "Многострадална Геновева". Всичко вървяло по план, но даскалът ударил на камък с намирането на ломчанка, която да изиграе ролята на Геновева. Кандидатки имало, но думата на старите в града била категорична, и мераклийките бързо се отказали. Култова е останала репликата, достигнали до нас чрез Димитър Маринов.
"Дека се е чуло и видяло, жена с мъж, жена къщовница, да иде да става маскара. О, да не доживеем да видим нашите снахи маскари".
Будните ломчанки обаче активно се включили в подготовката на пиесата. Те ушили костюмите и театралната завеса.
След второто представление, Кръстьо Пишурка бил арестуван. Мъжете намерили за разумно да се приберат в домовете си, а жените излезли на протест. Протест, в защита на даскала.
Около година по-късно под ръководството на Кръсто Пишурка и малък кръг дами било основано първото българско женско дружество. Дали му името "Добродетелно женско дружество".
Негови основателки са Ангелина Кр. Пишурка (съпруга на К. Пишурка), Стефания Коста Стаменова (негова сестра), Катерина Попенкова и Параскева Т. Атешкаикли. За председателка е избрана младата Елена Ценко Тодорова (Циганелска), родом от Свищов.
Тя много млада се омъжила за влиятелния ломски търговец Ценко Тодоров и така се преселила в Лом.
В Лом Еленка изненадала всички, когато я видели, че чете вестник. Предразсъдъците били толкова силни, че ломчани казвали.
"О! О! Тя трябва да иде да помага на попа и даскала. На Ценко не трябват гозба, риза, гащи".
Димитър Маринов пише:
"Госпожа Еленка продължаваше да чете вестник и да пише писма, но мъжът ѝ Ценко ядеше най-добре сготвените гозби от същата Еленка и носеше най-тънките ризи, изтъкани и ушити от същата".
Първоначално дружеството е тясно свързано с дейността на ръководената от Кръстьо Пишурка театрална трупа. Не след дълго обаче ломчанки формулират най-въжделената си и голяма цел – грижата за образованието и духовното израстване на младите момичета.
Желанието на ломските девойки да учат се сбъдва през 1860 г., когато от Враца пристига учителката Магдалена Павлова. Високообразована за времето си жена, тя отваря в дома на Обретен Йонов първото девическо училище в Лом, а първата й ученичка е дъщерята на нейния буден по дух хазаин – Тодорка.
Елена Циганелска заедно с няколко по-видни представителки на женското дружество веднага посещават училището, като уверяват учителката, че я вземат под своя опека и с всички възможни средства ще й помагат. Десетина дни разяснителна работа сред раздвиженото вече като мислене ломско гражданство се оказват достатъчни, за да се наберат нови ученички. А в края на учебната година се провежда и изпит.
Заради безспорните успехи на момичетата присъстващите членове на училищното настоятелство заявяват, че от този ден общината поема издръжката на училището. Но това не намалява задълженията и грижите от страна на женското дружество, което ревностно следи живота в училището. С помощта на родолюбци и най-вече благодарение на големите усилия на Елена Циганелска и Магдалена Павлова през август 1860 г. е построена и сграда на девическото училище.
Периодът от 1867 до 1870 година е изключително важен за организационното укрепване и израстване на женското дружество. Подемът до голяма степен е свързан с името на Никола Първанов – виден възрожденски деец, завършил филология в Белград и учителстващ в Лом. За делата на ломските жени започва да се говори и извън границите на отечеството. В знак на уважение княгиня Голицина изпраща на дружеството по 20 екземпляра от трудовете на Марин Дринов „Исторически преглед на българската църква“ и „Поглед върху произхождението на българския народ“. Периодично изнасяните сказки по актуални проблеми, както и беседите за ролята на жената в живота и обществено-политическите борби привличат многобройна публика и нови членове. Увеличава се и капиталът, събиран като членски вноски и под формата на помощи от цялото гражданство.
Женски дружества по подобие на ломското възникват в много други градове на България (до 1869 г. са създадени 18, а до началото на 1876 г. те са вече 26). С възторг и уважение, оценявайки по достойнство делото на жените от Лом, в печата излизат със статии П. Р. Славейков, М. Дринов и др.
"Какво да приложим от себе си за похвала на това похвално дело на нашите съотечественички в Лом. Нищо. Делото е само такова, което няма нужда от чуждо захваление. Ний можем само толкоз да кажем на другите наши сънародници от женский пол: Вижте ломчанките и особено пак да ги препоръчам на углед на Софиенките, Търновчанките и Русенките да видят коя е най-хубавата мода за нашите българки"., пише във вестник „Македония“ Славейков.
Дълга е историята на първото женско дружество. С течение на времето дейността му придобива широк размах, надскача първоначалните граници, обогатява се с нови идеи. На мястото на някогашните престрашили се да навлязат в обществения живот млади българки вече застават техните дъщери. Естествената смяна на поколенията разширява състава му. Значително нараства броят на обикновените жени от народа.
Женското дружество посреща Освобождението с надежди и солиден капитал. Тези средства, както и тези на ломското читалище били използвани от първия комендант на града Павел Нечаев за построяването на красивото градско общинско управление (днешната сграда на историческия музей в Лом).
За съжаление след Освобождението женското дружество напълно изчезнало за повече от 20 години, а след възобновяването му на 02.02.1900 г. то никога не достигнало онова ниво, което имало при Еленка, Пишурка и Първанов.
СИТ
