Читалище "Цвят 1870" - Видин ще представи творчеството на една не много популярна, но много талантлива нова авторка на разкази и детски приказки - Силва Налбантян-Хачерян. Събитието е на 5 ноември 2025г., сряда от 17:30ч. в салона на читалището.
Силва Налбантян-Хачерян е доктор по теория на възпитанието и доктор на науките. Интересите й са в областта на културната политика, културното многообразие, културното наследство, демографията, образователния и културен мениджмънт. Силва Налбантян-Хачерян е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски".
Автор е на книгата „Културни институции и интеркултурно възпитание". Силва Налбантян-Хачерян е автор на книгата „Културни институции и интеркултурно възпитание" и на значими научни трудове като „Нематериалното културно наследство на Република България – политики и практики за тяхното опазване" (2019), „Културни институции и интеркултурно възпитание" (2009) и „Възпитателни възможности на културните процеси за интеграция на етническите общности в България".
Преводач и съставител е на книгата „Арменски народни приказки", която съдържа 26 приказки, подбрани и преведени в съавторство с Дона Минчева, които разкриват един малко познат на българското дете свят - древния свят на много от хората, живеещи изцяло с нас и до нас, чиито деди са били прогонени от земите си и са намерили втора родина у нас.
Първият сборник с разкази на Силва Налбантян-Хачерян е „Отломки" (2015). Сборникът е изтъкан от разкази, които съпътстват всеки един от нас, невъзможно ни спомнят кои сме, от къде идваме и накъде сме се запътили. Искрено, увлекателно авторката ни разказва за народ, изстрадал, измъчен, героичен, създал богата култура и дал на човечеството велики творци и светли личности. Силва Хачерян ни въвежда в чудния свят на историята на Армения, на забележителностите и на духовните ценности, сътворени от талантливия арменски народ.
Притежавайки дълбоки познания в сферата на нематериалното културно наследство и културната интеграция на етническите общности, д-р Силва Налбантян-Хачерян предлага на читателя и книгата си „Белене на ябълки" (2023) – едновременно документална, пътеписна, но и добре обмислена чрез символи белетристичен сплав.
Авторката умее да разказва естествено, непринудено и спечелва доверието на читателя – героите са лица от ежедневието, а описаните места са тези, които уж познаваме, но ги виждаме по нов начин. Особено силни са страниците за културен туризъм, читалищната дейност, събора в Копривщица, съхранената регионална специфика на българските села и на знакови градове вБългария. Ще се замислим и над въпросите, които нямат отговор: защо изчезват майсторите на прочутите Чипровски килими, къде е тяхната магическа тайна?
Как да възродим дори такова елементарно упражнение като изящното обелване на една ябълка?
