"Душа. Липсата на душа и състрадание, не състрадателна поза, а човешко отношение и родова памет, това е липсата, която ще ни погуби, ако не се събудим," написа във своя фейсбук Росица Кирова по време на посещението си при бесарабските българи в Украйна.
"За мен това пътуване бе едно отрезвяващо завръщане към корените. Среща с миналото и бъдещето. Тревога. Не като среднощната тревога в Измаил, където ни завариха дроновете и тътена на войната, а тревога като маяк, който ни праща сигнал, че сме се отдалечили от същественото. Вече зная, че опасността това да стане необратимо, ако не спрем и не се гледаме, е огромна.
И ще бележи живота на поколения след нас с празнота и нищета, която няма материално измерение, а се крие в арогантното и високомерно задоволство на всеки политик или гражданин, забравил за съдържанието и смисъла, пред ламтежа за висока позиция и власт" пише още Кирова.
Тя посети за трети път живеещите в Бесарабия етнически българи и дари компютри и книги за училището във Виноградка шест неделни училища в общината.
Целия текст на публикацията може да прочетете тук:
"Болградски сабор.
Храмът, който преди 205 години българите изградили, със собствените си ръце и средства.
Първото нещо, което направили предците на днешните българи в Украйна, когато се заселили в необятната руска степ е да построят църква. И 20 години след построяването на църквата до нея са построили училище. Днешната болградска гимназия.
Вярата и образованието и до днес озаряват нелекия живот на тези трудолюбиви, скромни и добри хора, бесарабските българи.
За мен това пътуване бе едно отрезвяващо завръщане към корените. Среща с миналото и бъдещето. Тревога. Не като среднощната тревога в Измаил, където ни завариха дроновете и тътена на войната, а тревога като маяк, който ни праща сигнал, че сме се отдалечили от същественото. Вече зная, че опасността това да стане необратимо ако не спрем и не се огледаме е огромна.
И ще бележи живота на поколения след нас с празнота и нищета, която няма материално измерение, а се крие в арогантното и високомерно задоволство на всеки политик или гражданин, забравил за съдържанието и смисъла, пред ламтежа за висока позиция и власт.
Душа.
Липсата на душа и състрадание, не състрадателна поза, а човешко отношение и родова памет, това е липсата, която ще ни погуби ако не се събудим.
Тук срещнах хора. Българи. Огромна, българска, сплотена общност.
Етнически българи, за които сякаш малко се знае у нас. Българи, които се шегуват, че са живели в руска, румънска, съветска, пак руска и днес в украинска власт, но са оцелели и запазили България непокътната. Тук в Бесарабия. И в сърцата си. Зная, че ние всички трябва да им благодарим за това. За паметта и българския дух, който носят в себе си и предават на своите деца всеки ден!
Благодрна съм за това, че живота ме среща отново с тях! Дори и когато това ме натъжава."
