Днес не просто отбелязваме Деня на народните будители – днес е денят, в който всеки от нас да се запита: буден ли съм ?
Буден ли съм за истината, за доброто, за човечността, или съм се примирил с тишината на безразличието и сенките на лицемерието?
Истинското будителство не е в празните приказки и гръмките жестове. То е в тихия пример на онези, които правят добро – без очакване на признание. В учителя, който вдъхновява децата да мислят. В родителя, който възпитава с обич, честност и почтеност!
България винаги е имала нужда от будители – но днес повече от всякога има нужда от тихи вдъхновители. От хора, които не се страхуват да вярват, да обичат, да действат със съвест и достойнство.
Будителството трябва да е всеки ден. И не е само в книгите и портретите по стените – то е в сърцето на всеки, който избере да бъде светлина в мрака на апатията.
Нека на този ден си спомним, че да бъдеш будител означава преди всичко да си Човек – с отворени очи, жива душа и жажда за истина.
Да събудим вярата, която носим, да изгоним равнодушието, да спрем да гледаме на злото като на нещо „нормално“.
Защото България няма нужда от повече думи – има нужда от повече лични примери.
