Кристофър Вълков е талантлив професионален готвач, познат на публиката от кулинарното риалити Hell’s Kitchen България. Роден и израснал във Враца, той започва своята кулинарна кариера, вдъхновен от по-големия си брат. Натрупал ценен опит в ресторант с две звезди „Мишлен“ в Германия, Кристофър се отличава със своята дисциплина, техника и усет към детайла.
Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в "Hell’s Kitchen", и как се опита да ги преодолееш?
Основното предизвикателство за мен беше, че влязохме като четвърти отбор. Не знаех абсолютно нищо – какво се случва, какъв е редът. Влизаш и си мислиш, че предаването тепърва започва, а то вече е в ход. Трябваше да се справя с конкуренцията на осем топ готвачи, както и с останалите участници, които вече бяха започнали преди мен. Не знаеш как те ще те приемат, защото за тях си непознат, а те вече са изградили връзки помежду си. За мен беше важно да се докажа и да се адаптирам бързо. Следващото предизвикателство беше да се разбера с участниците в червения отбор. За щастие успяхме да намерим общ език и работихме много добре заедно.
Какви са най-ценните уроци, които научи в "Hell’s Kitchen"?
Най-важният урок за мен е, че трябва да разчиташ единствено на себе си – на своите знания, опит и умения.
Какво е най-голямото ти постижение в кариерата и как то ти помогна да се справиш с трудностите в предаването?
Най-голямото ми постижение е, че съм работил в ресторант с две звезди „Мишлен“ в Германия. Там работната среда е съвсем различна – има огромно напрежение, множество часове работа и високи стандарти. Това ме научи на дисциплина и устойчивост. След такава казарма стресът в "Hell’s Kitchen" не ми се стори чак толкова голям.
Как се чувстваш след напускането на шоуто и какви са бъдещите ти планове в кулинарията?
Чувствам се добре. Исках да остана още, но решението на шеф Ангелов беше такова. Професионално продължавам да развивам бизнеса си заедно с приятелката ми – имаме сладкарски цех. Планирам също да започна да създавам съдържание за социалните мрежи, свързано с готвене. Смятам, че това ще е интересно и полезно за много хора.
Можеш ли да споделиш моменти или съвети от работата в ресторант с две звезди „Мишлен“, които си пренесъл в "Hell’s Kitchen"?
Пренесох мотивацията, дисциплината и знанията, които натрупах там. Натоварването в "Hell’s Kitchen" беше сериозно, но след такъв ресторант ми се струваше по-леко. Възможността да вкарам своите знания в чиниите си беше голямо предимство, а шеф Ангелов оцени високо това.
Какво е твоето мнение за другите участници в шоуто и как оценяваш работата в екип?
Доста добре се разбирах с червения отбор – всички бяха позитивни и работихме идеално заедно. С професионалните готвачи комуникацията беше по-лесна – разбирахме се само с поглед. С хоби-готвачите беше по-трудно да разговаряме на кулинарен език - понякога се налагаше да им обясняваме повече неща. Въпреки това всички бяха страхотни. Работих с момичетата. С мъжете не съм имал съвместни задачи. Контакт имах единствено с Железчев, с когото се разбирахме чудесно.
Какво те мотивира да започнеш кариерата си в кулинарията и какви са целите ти област?
Започнах още като ученик. Моят по-голям брат учеше в кулинарното училище във Враца и реших да последвам неговите стъпки. С времето осъзнах, че това е моята страст и искам да се развивам в тази посока.
Как може да се подобри комуникацията в кухнята?
Комуникацията се подобрява, когато екипът работи дълго време заедно. Тогава хората се разбират само с поглед и процесът върви по-гладко.
Кое е любимото ти място в Северозападна България?
Моят роден град – Враца. Харесвам Леденика, Хижата, центъра на града. Обичам да се разхождам там, където съм прекарвал детството си.
Коя е любимата ти кухня и рецепта?
Нямам конкретна любима рецепта, но обожавам италианската кухня – паста, ризото, средиземноморски ястия. Те са ми любими както за приготвяне, така и за консумация.
Наскоро се върна от Турция. Как беше там?
Беше страхотно! Разнообразих се и опитах невероятна храна.
С кои ястия те впечатли турската кухня?
Най-много ми харесаха кебапите, дюнерите и кюфтетата. А десертите в Турция са уникални! Любимите ми са млечна баклава, кюнефе и катмер.
